Естония се превърна в първата държава в света, която въведе онлайн гласуване по време на парламентарните избори през 2005 година. Може би знаете, че "Скайп" и "Хотмейл", които днес ползваме толкова често, също се раждат в малката балтийска република. Зад мощната дигитализация на Естония стои един човек - името му е Тоомас Хендрик Илвес, президент на страната в продължение на 10 години. 

Шарджа - третото по големина емирство в Обединените арабски емирства. Всяка година тук се събират десетки световни експерти в областта на медиите, комуникациите, новите технологии и политиката. Ще ги видите на Международния правителствен форум за комуникации, организиран от емиратската власт.


Сред гостите на форума е и господин Тоомас Хендрик Илвес. Той е президент на Естония между 2006 г. и 2016 година. Познат е като "двигателят" на дигитализацията на цяла една държава. Разказва една от най-успешните истории в света - как Естония от една бедна постсъветска държава се превръща в най-дигиталната страна.

„За щастие, имахме правителство, което виждаше по-далеч носа си. Приеха идеята ми и казаха – Действаме! И така. Направихме го!“.


Родителите на Илвес напуснали Естония, когато тя става част от Съветския съюз след Втората световна война. Макар той да е израснал в Швеция, а по-късно и в Съединените щати, погледът му винаги е бил насочен към родината. Още преди да бъде избран за президент на Естония през 2006 г. година, Илвес работи усилено за развитието на страната. 



- Г-н Илвес, благодаря Ви за отделеното време. В много статии Ви наричат "архитекта" на най-дигитализираната страна в света? Как започна всичко? Коя беше първата стъпка?

- Ще бъде трудно да обобщя във времето, което имаме, но най-основно – всичко започна след като Естония възстанови независимостта си от Съветския съюз през 1991 година, след 50 години руско влияние. Тогава бяхме наистина бедни. За сравнение, преди войната Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Естония е бил по-висок от този на северната ни съседка Финландия. Когато отново станахме независими, брутният вътрешен продукт на Финландия беше осем пъти по-висок от този на Естония. Та, виждате колко е прекрасен комунизмът, нали? Наистина ужасна ситуация, в която се намираше бедната Естония.


Когато правителството на Естония избира да работи с Хендрик Илвес през 1993 година, може би не са подозирали колко успешен ход е това. Оказва се, че Илвес е израснал с идеята за развитието на дигиталните технологии.

- Още когато бях на 15, имах невероятния късмет да участвам в експеримент на учителя ми по математика - учихме се как да програмираме, да кодираме. И аз се научих. Представете си, това е било преди цели 52 години, така че говорим наистина за експеримент. И честно казано, ми хареса. По-късно в колежа, през 70-те години на миналия век, си припечелвах пари с програмиране. И честно казано, винаги съм смятал, че дигиталните технологии не са нещо сложно. Това от една страна. От друга – през 1993 г. година станах първият посланик на Естония във Вашингтон. И по това време се появи нещо, наречено „Мозаик“ – първият уеб браузър в света. Струваше наистина скъпо и се съхраняваше в седем дискети, които да слагаш една по една в компютъра, за да качиш браузъра на компютъра. Е, аз го направих. И когато погледнах към браузъра на екрана си, си казах – "уау, значи това е интернет, това е уеб-мрежата!" И нямаше нищо по-иновативно от това в целия свят. 

Така, 4 години по-късно, идеите, които Илвес има, се превръщат в действия на естонското правителство – те са решени да създадат едно технологично общество, в което всички граждани са дигитално грамотни, а управлението на държавата ще е без хартия. По времето на тази смела стъпка, едва 1,7 процента от населението на света имат достъп до интернет.

- И така, реших да предложа на естонското правителство да дигитализираме всички училища в страната – всички те да бъдат онлайн и да има компютри във всяка училищна сграда. Колегите от правителството бяха достатъчно дръзки, за да вземат предложението ми на сериозно.

- Наистина ли? Тоест не са били против една такава смела идея?

- Е, имаше и много хора, които бяха против. Дори в продължение на години ме наричаха "идиот" и се оплакваха колко безпочвени са идеите ми и как учениците няма да могат да навлязат в онлайн обучението.

- Но защо са били против? Какви са били причините? Може би защото е скъпо да оборудваш всички училища с компютри и интернет? Или просто защото е било нещо непознато?

- Да, на първо място, защото това беше нещо непознато. На второ място – защото трябваше да се похарчат едни пари, които според тях трябваше да се инвестират в други неща. И на трето място – учителите. Те не искаха това. И е ясно защо.

- Учителите от т.н. стара генерация ли не искаха това?

- Да. А и те знаеха много добре, че учениците ще схванат много по-бързо новите технологии от тях самите. И как ще преподават нещо, което учениците знаят по-добре от тях? Но в крайна сметка, въведохме онлайн училищата.


През 1997 година правителството на Естония дава началото на проект, наречен "Тигърски скок", който ударно инвестира в развитието на интернет мрежите. В рамките на година от стартирането на проекта 97% от естонските училища получават достъп до интернет. През 2000 г. Естония става първата държава в света, която обявява достъпа до интернет за основно човешко право.

- Няколко години по-късно на нас ни беше ясно, че ако искаме наистина да бъде дигитални, трябва да направим много по-големи и сериозни стъпки за това. Не беше достатъчно просто хората да са в интернет. Това беше следващата стъпка, която предприехме около 2000 година. А именно да създадем система, която все още никой няма. Първо, защитена електронна идентификация. Това означава, че всеки има електронно ID в Естония, което ти позволява да извършваш електронно буквално всичко.

От 2005 година естонците вече могат да гласуват и онлайн, независимо в коя точка на света се намират – това е поредната стъпка в развитието на страната в сферата на дигиталните технологии.

- А сега, има ли нещо в Естония, което няма как да направиш дистанционно и електронно? Или наистина всичко е възможно?

- Три са нещата. Не можеш да се ожениш електронно, да се разведеш електронно и третото – да продадеш или купиш недвижим имот електронно. За тези три неща трябва да се появите лично. Иначе всичко останало вече е онлайн.


Днес страната може да се похвали с дигитализирането на 99% от обществените услуги. Ето защо, определението за Естония като "първата дигитална република в света" звучи съвсем логично, защото тя успя да направи своя голям "Тигров скок".