В края на всяка година е време за равносметка. 2020 г. обаче ни кара да се замислим не само за изминалите 365 дни, но и за последните 10 години, защо не и за последните 20. Така писателят Александър Шпатов съставя сборник с някои от любимите български разкази от новата ни история.
Александър Шпатов е сред най-разпознаваемите съвременни български автори. Има не една книги и награди и е сред двигателите на идеята у нас отново да бъдат изграждани градски читални. Отново заради любовта към книгата събира и 20 подбрани разказа от началото на новия век досега.
„Литературата е много добро убежище във време на изпитания. Всичко тръгна от една наша инициатива от предишната карантина през април – „Декамерон 2020“, който по подобие на оригинала „Декамерон“ на Бокачо събрахме 100 истории за време за четене през пандемията. (…) Преди всички пожелаваха повече време за четене, е сега това време дойде, но всъщност предпочитам да не беше идвало. По-хубаво е да си водим нормален живот с време за четене, а не за изолация. По-хубаво е времето за четене да не стига, то има една такава японска концепция. Те казват колко важно е да имаш куп с непрочетени книги до леглото си. Това първо те стимулира постоянно да четеш и второ – ти дава една физическа представа колко много всъщност не си чел и колко много имаш да научиш”, разказва Шпатов.
И казва, че все пак в света между кориците се вижда отражението на истинския живот: „Това е един период, в който смятам за доста добре очертан – от 2000 г. и сега с тази последна доста странна година. Така че интересно и лично за мен като подредих разказите ми стана много интересно да си направя извод каква е била литературата. Изключително успешна на международно ниво. Имаме автор като Мирослав Пенков, който е печелил наградата на BBC за къс разказ. „Сляпата вайша“ на Георги Господинов стана изключително популярен покрай анимационния филм, номиниран за „Оскар“, „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова. Една тема, която тук и в сборника много присъства – това е миграцията, мисля че 4 или 5 са разказите, свързани с тази тема, защото това ни е белязало като общество през последните 20 години, айде 30 да кажем, наистина много сериозно и дълбоко“.
По думите на Шпатов от 20-е разказа за първите 20 години се виждат и някои от промените в обществото ни.
За писателя Александър Шпатов българският 21 век трудно би се събрал в разказ. По-скоро роман. А съвремието ни ще остави трайна следа в литературата на бъдещето.
