Накъде след края на света?
Към радикална раздяла с ненужното, шлаката, това, което не носи радост. Няма време за глупости. Конкретно, имам театрална премиера, започвам дълго чакан игрален филм, междувременно и някой сериал… рано ми е да ми свършва светът.
2012-а в едно изречение?
Разделих се с неща, които смятах за важни, а те се оказаха просто тежести, започнах нови проекти, няколко неща направих за пръв път в живота си, година започнала с болка, завършва с ентусиазъм и вяра.
Какво не ви се случи през годината?
Нещата, които не ми се случиха, не ми се случиха за добро!
Какъв дракон срещнахте тази година?
Онзи в огледалото. Сега се сприятеляваме.
Протест срещу какво?
Безпардонното отношение към планетата, ближните и себе си.
Колко пъти преминахте лимитите?
Седем пъти, мисля.
Най-важната среща?
С един драматургичен текст, върху който работя в момента „Когато Дъждът Спря да Вали” от Андрю Бовел. Случайно или не, ме поканиха да поставя за пръв път пиеса в театър точно сега и тя е за края на света. В нея планетарният Апокалипсис е пряко свързан с отношенията между хората, особено с най-близките – родител-дете, дете-родител, мъж-жена... Което е добрата новина за Апокалипсиса: прави го зависим от нашите действия. Ако светът междувременно не свърши, ще видите постановката в „Зад канала” през януари. Каквото и да стане, радвам се, че работя по точно този текст cега, точно с тези хора и точно в този театър.
Кое от нещата, които си обещахте на 1 януари, сбъднахте?
Изненадах се. Сбъднах повече отколкото си обещах. Остава ми едно - да заживеем заедно цялото семейство.
Намерихте смисъл в...?
…в това да не спирам да дерзая с радост от процеса, без страх от резултата. Много ми харесва думата дерзая.
Къде отиде смехът?
Обичам да се смея, дори и напряко на ситуацията. „Ден без смях е загубен ден” - Чаплин.
Най-щастливият момент?
Повечето моменти с дъщеря ми са ми най-щастливи.
Човекът на 2012-а?
Всеки от нас, който пази радостта от живота и благодари за него. С делата си. Станиславски казва „благодарете ми с работата си”, такъв тип живеене формира красиви хора.
Какво оставяте в старата година?
Някои финансови грижи. След като банките ни взеха всичката собственост, просто няма да има какво повече да взимат. Един истински китаец казал на Миро Янев, продуцент на трите сериала, в които работих като режисьор тази година – „Живей така, че ако има потоп и преплуваш гол придошлата река, на отсрещния бряг да се окаже, че си взел най-важното със себе си”. Благодаря на Миро, че ми го каза в точния момент.
Какво ще "реформираме" през 2013-а?
Себе си, надявам се. Животът е шарено училище.
Къде ще бъдете в полунощ на 31 декември?
Още не знам. По-важно ми е с кого ще бъда и се надявам това да е Николай и още хора, които обичам. Към мястото нямам претенции освен да е топло.
