Накъде след края на света?
Накъдето ни отворят вратата.
2012-а в едно изречение?
Повече страх от кризата, отколкото реално усещане за криза, защото държавата продължава да си живее с парите, подавани под масата, а те никога не свършват...
Какво не ви се случи през годината?
Не се заобичахме повече и не повярвахме на управляващите...
Какъв дракон срещнахте тази година?
Срещам си същите стари дракони от предишните години, само им режем главите, а на тяхно място изникват нови...
Протест срещу какво?
Всичко и нищо. Ежедневно си протестирам, но наум – като повечето българи и за това знам, че съм виновна. Виновна съм, че съм безмълвен гражданин на една държава, където тълпите се събират да протестират в защита на цигарите, а като умре детенце от глад, всички си мълчим и си прехвърляме топката - лекарите на социалните, социалните на родителите, а родителите на държавата.
Аз живея в държава, в която доказани бизнесмени-политици или политици-бизнесмени, които са ни вкарали в зависимости, за които плащаме днес и ще продължим да плащаме и ние, и децата ни и утре, независимо дали с корупционни договори за вода, ток или нещо... псевдоприватизирано ми се смеят от екрана безнаказано и днес. Така беше вчера, така е днес и, за съжаление, вероятно така ще бъде и утре.
Колко пъти преминахте лимитите?
Още не съм.
Най-важната среща?
Със себе си.
Кое от нещата, които си обещахте на 1 януари, сбъднахте?
Нито едно.
Намерихте смисъл в...?
Най-близките.
Къде отиде смехът?
В заключено чекмедже, а ключа го държи някой от околните, но не знам кой.
Най-щастливият момент?
Предстои...
Човекът на 2012-а?
Търся го... може би Марио от дома в Белоградчик.
Какво оставяте в старата година?
Още илюзии...
Какво ще "реформираме" през 2013-а?
Много неща, но на ужким...