ДПС–Ново начало

Движението за права и свободи (ДПС) е българска политическа партия, основана на 4 януари 1990 г., която има непрекъснато парламентарно присъствие от началото на демократичния преход в България. Партията е регистрирана по Закона за политическите партии и участва във всички парламентарни избори след 1990 г. ДПС се самоопределя като либерална партия и в различни периоди е била член на Алианса на либералите и демократите за Европа (сега „Обнови Европа“). От 2024 година партията се явява на избори като коалиция с името ДПС-Ново начало.

Исторически контекст и „възродителният процес“

Създаването на ДПС е пряко свързано с последиците от т.нар. възродителен процес – държавна политика, провеждана в България основно в периода 1984–1989 г. по време на управлението на Българската комунистическа партия. Тази политика включва насилствена смяна на имената на българските турци и част от мюсюлманското население, ограничения върху религиозните практики, забрана на турския език в публичното пространство и репресии.

След политическите промени през ноември 1989 г. започва процес на възстановяване на правата на засегнатите общности. Именно в този контекст, на 4 януари 1990 г., е учредено Движението за права и свободи като политическа организация, заявяваща защита на конституционните права, етническия мир и демократичния модел на управление.

Основатели и ранно ръководство

Централна фигура в създаването и дългогодишното ръководство на ДПС е Ахмед Доган. Той е сред учредителите на партията и неин председател от 1990 г. до 2013 г. В продължение на повече от две десетилетия Доган определя стратегическата линия на партията и е ключова фигура в българския политически живот.

Още през 90-те години ДПС се утвърждава като стабилна парламентарна сила, въпреки периодични опити за поставяне под съмнение на легитимността ѝ, включително дебати дали партията нарушава Конституцията с предполагаем етнически характер. Конституционният съд обаче потвърждава правото на ДПС да съществува и участва в политическия процес.

Председатели на ДПС по години

Ръководството на партията през годините е следното:

• Ахмед Доган – председател от 1990 г. до 2013 г.

• Лютви Местан – председател от 2013 г. до 2015 г.

• Мустафа Карадайъ – председател от 2016 г. до 2023 г.

• Джевдет Чакъров – съпредседател от 2024 г. до 2025 година

• Делян Пеевски – съпредседател от 2024 г. до 2025 година. От 2025 година е единствен председател на ДПС.

Тези промени отразяват различни етапи на вътрешно развитие, конфликти и трансформации в партията.

Електорална подкрепа и конкретни региони

Електоралната подкрепа за ДПС е териториално концентрирана и ясно проследима по изборни резултати. Най-силни позиции партията традиционно има в следните области и общини:

• Област Кърджали – дългогодишно най-силният регион на ДПС, включително общините Кърджали, Момчилград, Крумовград, Ардино;

• Област Разград – силно присъствие в Разград, Исперих, Кубрат;

• Област Шумен – включително Каолиново, Венец, Хитрино;

• Област Търговище – Омуртаг, Антоново;

• Област Силистра – Дулово, Алфатар;

• части от Добрич, Русе и Бургас (особено Руен и Сунгурларе).

В тези региони ДПС традиционно печели избори за народни представители, кметове и общински съветници.

Участие във властта и парламентарна роля

ДПС е участвала пряко или косвено в управлението на България в няколко ключови периода:

• 2001–2005 г. – участие в управлението чрез коалиция с НДСВ, с министри като Мехмед Дикме, Емел Етем;

• 2005–2009 г. – участие в т.нар. „тройна коалиция“ с БСП и НДСВ, с министри като Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров;

• 2013-2014 г. - участие в управлението в коалиция с БСП с премиер Пламен Орешарски, с министри от ДПС Хасан Адемов, Станислав Анастасов и Мариана Георгиева

• парламентарна подкрепа или влияние в различни формати след 2022 г.

Депутати на ДПС традиционно участват в комисии по финанси, земеделие, регионално развитие, околна среда и енергетика.

Скандали, разцепления и напуснали ключови фигури

Още през 90-те години в ДПС има вътрешни напрежения и напускания, свързани с различия относно ролята на партията и нейното ръководство.

Първото по-сериозно сътресение идва през 1996 година. Тогава зам.-председателят на ДПС Гюнер Тахир подава оставка и напуска ДПС. От движението го изключват през май 1997 г., но не е получил официално съобщение за това. От 1997 г. е депутат от Разград в парламентарната група на СДС в 38-ото Народно събрание.

През 2001 г. Осман Октай, един от основателите на ДПС, зам.-председател на партията, а след това и организационен секретар, е отстранен от ръководството на партията поради редица несъгласия с Ахмед Доган.

В края на септември 2007 г. Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите в правителството на Симеон Скскобургготски, напуска Движението за права и свободи, и заявява че не е съгласен с принципите на авторитаризъм, които се прилагат в партията. 

През 2011 година Касим Дал, сочен за втория човек в ДПС, напуска оперативното ръководство на партията след „кървавото писмо“, което пише до структурите на партията. Когато Касим Дал напуска (и впоследствие е изключен от) ДПС в началото на 2011 г., той е последван от Корман Исмаилов. Исмаилов, който по това време е депутат и бивш лидер на младежката организация на ДПС, е единственият от парламентарната група, който открито застава на страната на Дал.

Най-значимото разцепление настъпва през 2015 г., когато председателят Лютви Местан е отстранен от ръководството след разногласия с Ахмед Доган, свързани с външнополитически позиции. След напускането си Местан създава партията ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност), която участва в избори, но не успява да измести ДПС като основен политически представител в тези електорални ниши.

Конфликтите след 2020 г.

В по-нов период се задълбочават вътрешните напрежения между различни центрове на влияние в ДПС. Един от ключовите конфликти е този между Ахмед Доган и Делян Пеевски, който води до организационно и политическо разделение. 

След вътрешнопартийни промени през 2023–2024 г., Пеевски бе номиниран за лидер на ДПС и по-късно официално избран за съпредседател на партията заедно с Джевдет Чакъров. Следва разцепление в партията, като една част от членовете и структурите застават зад почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров, докато другата част застават зад Делян Пеевски. Започна и съдебна битка за това кой е председател на партията.

През 2024 г. се оформят отделни парламентарни и политически формати, сред които:

• „ДПС – Ново начало“ – парламентарна група и политическа линия, свързвана с Делян Пеевски;

• Алианс за права и свободи – политически проект, възникнал на фона на разцеплението и претендиращ за приемственост с традиционната линия на ДПС с лидери Девдет Чакъров и Ахмед Доган.

Изненадващо и без обясненеие през май 2025 година Джевдет Чакъров подаде оставка от ДПС след разговор с Делян Пеевски, като по този начин Пеевски остана единствен председател на Движението за права и свободи.

Значение и място в българската политическа система

ДПС е една от малкото партии в България с над 30-годишна непрекъсната парламентарна история. Тя играе ключова роля като балансьор в редица парламентарни конфигурации и често е фактор при формирането на мнозинства.

Независимо от периодичните кризи, разцепления и обществени спорове около дейността ѝ, партията запазва стабилна организационна структура и ясно разпознаваема електорална база.

Актуално състояние

Към 2026 г. Движението за права и свободи съществува в условията на вътрешно разделение, но с продължаващо парламентарно присъствие. Историческата роля на партията, нейното влияние в конкретни региони и участието ѝ в управлението на страната я правят един от най-значимите и дългосрочни фактори в българската политика след 1989 г.