Нов, нечуван досега, метод за справяне с проблемните язовири е измислил премиерът Бойко Борисов. Идеята му е повече от оригинална, но какъв би бил ефектът от нея бъдещето ще покаже.
По време на правителственото заседание, премиерът нарежда на министрите си "като единен юмрук да се стоварят върху проблема с язовирите."
Някъде между дадената заповед и обсъждането на безхаберието с язовирите, Борисов насочва гнева си към дежурния виновник – всички управлявали страната преди него.
„Дори нещастието на хората поне мъничко да обедини и партиите и да похвалят усилията, които полагаме, защото и БСП, и СДС, и ДПС, тези 20 години многократно са управлявали страната, а не са взели абсолютно никакви мерки по язовирите. Така че, най-малкото те имат думата да го кажат. И да използват нещастието на хората за политически дивиденти, и PR е безскрупулно, бих казал, е нечовешко”, коментира Борисов по повод обвиненията на опозицията, че правителството е виновно за трагедията в село Бисер.
„Защото те виждат (всички управлявали страната преди ГЕРБ – бел.ред.), че ние от онзи ден не сме се отделили от бедстващите хора. И правим всичко възможно с всичките тези мерки това да не се случи повече в бъдеще”, изтъква министър-председателят.
Според него държавата трябва да отдели няколко милиарда лева, за да бъдат обезопасени всички съоръжения в страната.
“За етернитовите тръби колко пари трябват, за които безспорно Константинов ще каже, че не са полезни за здравето на хората. Колко милиарда, Караджова, ни трябват да сменим етернитовите тръби? Аз ще ти кажа – 8 милиарда. От 8 до 10 милиарда казваха, когато се интересувах”, анализира премиерът проучването си за етернитовите тръби.
Според премиера "е вярно, че държавата е безкрайно закъсняла, за общините, да не говорим".
“Още през 1964 година е бил проблемен този язовир, но на нас ни се случи. Всичко, което е неизправно или застрашаващо, трябва да бъде съборено или ремонтирано и укрепено, ако има нужда от него. Защото ще дойде лятото, ще дойдат 40-градусовите жеги и тогава пък тези водоизточници ще бъдат спасителните за тези населени места. Но всичко, което е опасно или трябва да се ремонтира, или ако няма пари и възможности да се ремонтира, или технически възможности за това и носи заплаха, да бъде източено и съборено”, каза Борисов.
Нахалство, откриване, ограбване... затвор...
Преди да прати министрите си под формата на юмрук да се стоварят върху язовирите, Борисов реагира като ощипан на факта, че правителството трябва да плати близо 30 милиона лева за „Водното огледало” в Кърджали.
По време на заседанието регионалният министър Лиляна Павлова внася точка, според която трябва да се доизплатят едни пари за „Водното огледало”
Дължимата към настоящия момент сума е 23 918 000 лева, но тъй като тя е дължима от 2009 г. към днешна дата има натрупани значителен размер лихви, които се трупат съгласно Закона за задълженията и договорите и те са дължими. Към днешния момент с лихвите общата дължима сума е 29 917 580 лева.
Тук Борисов задава най-резонният въпрос за един министър-председател: Открито ли е „Водното огледало”?
Павлова докладва, че все още е в процедура по приемателна комисия в ДНСК за издаване на Акт 16, тъй като все още няма всички необходими документи за това...
Борисов я прекъсва и отново пита: Официално откриване правено ли му е от предишния премиер?
Лили, както премиерът гальовно нарича регионалният министърът, отговаря: Правено е...
Борисов обаче не е вчерашен при воденето на разпити и държи да получи отговор, който го удовлетворява: Как е правено, като не е готово?
Павлова казва, че „Огледалото е там", но премиерът вече възмутен заявява: Как, като не е готово, не е платено и няма акт? Как е правено? Те са искали да ни ограбят да не може ние да го открием. Ние ще го открием пак.
Играта на въпрос отговор продължава:
Л.П: Има само Акт 15. Следващите месеци ще можем да го въведем в експлоатация официално, когато имаме Акт 16.
Б.Б.: Питам, госпожа Павлова, правено ли е официално откриване?
Л.П.: Правено е откриване. Дали е официално, не мога да кажа.
Тук се намесва културният министър Вежди Рашидов, който, като жител на Кърджали, започва да обяснява нещо за „Водното огледало”, добавяйки, че е „правено официално откриване с публични изяви.
След това Борисов пита, колко става общата сума „на този уникален обект?”. След като чува цифрата 80 милиона, премиерът възкликва :” Както госпожа Ковачева (министърът на правосъдието – бел. ред.) каза, един затвор можеше да направим.”
След това разговорът продължава така:
Б.Б.:И нямаме никакъв шанс да не ги платим тези пари?
Л.П: Няма как. Тези разходи са направени, признати и одобрени за плащане още 2009 г.
Б.Б: Господин Михалевски (Димчо Михалевски (БСП) зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета „Станишев”- бел.ред.) защо не ги е платил тогава? Не е ли знаел, че ще има такива разходи или това са допълнително?
Л. П.: Знаел е. Това си е окончателното плащане по договора.
Б. Б.: Защо не са ги платили с излишъците?
Л. П.: Не знам.
Тук и транспортният министър намира благоприятна среда да се оплаче:
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: То и "Дунав мост" е така. За да ни е гадно на нас, много ясно.
Б.Б.: То че ни е гадно, ни е гадно, но са много пари. Ако не се договорят и за лихвите, са 30 милиона. Това са много пари. 30 милиона е бюджетът на Министерство на физическото възпитание и спорта за една година.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Това се казва мултипликатор на разходите, господин премиер. Плащаш един милион, построяваш нещо за петстотин милиона и някой друг плаща 499 милиона.
Б.Б.: Така беше за „Цанков камък”, ти може би това имаш предвид? И „Дунав мост”, и „Люлин”, и кое ли не още. Но, Трайков, всъщност вие оправихте ли си пътя на „Водното огледало”, за да го дадете на АПИ или?
Т. Т.: Направили сме разчет с колегите от АПИ да се вместят в една много максимално изпилена сума от 3 млн. лева, за която от Министерството на финансите имаме устно съгласие да бъде отпусната на АПИ, не на НЕК.
Л.П.: Господин премиер, тези суми са си били дължими и 2009 г., просто не са платени.
Б. Б.: С изключително нежелание приемаме точката. Това е връх на нахалството!!!
От стенограмата на правителственото заседание става ясно, че докладът на ЕК не е бил обсъждан.