Защо минералната вода от находище Благоевград не потече в общинския басейн, но се ползва в хотелите на двама общински съветници в града? Общината е тази, която издава разрешения и осъществява контрол за ползване.
В общинския басейн тренират децата от всички отбори по плуване в Благоевград. След тренировките обаче често се случва топлата вода в душовете да свършва.
Проблемът трябвало да се реши с прекарване на минерална вода до басейна. Вода по тръбата има, но тя не се ползва.
В същото време вода от находище Благоевград достига до два хотела. И двата са на общински съветници.
През 2018 г. общината сключва публично-частен договор с фирма „Езерец EООД” за изграждане на общ водопровод за минерална вода до общинския басейн и частния му хотел. Собственик и управител на фирмата е общинския съветник Румен Калайджиев. Вода в хотела има.
Кметът на Благоевград Атанас Камбитов обясни, че вода в общинския басейн няма, защото не били предвидени пари за инсталацията ѝ в бюджета за 2019 г.
Общината е платила над 396 хил. лв. за изграждането на водопровода. Предложението за инвестицията е прието с мнозинство от общинския съвет.
Докато въпросът кога и дали минералната вода ще стигне до обществения басейн стои, двамата общински съветници вече спорят за нейното разпределение. Оказва се, че тя вече недостига.
Дружеството на Румен Калайджиев подава жалба срещу колегата си Христо Ковачки, съдружник и управител в „Кристо 2008” ООД. Последното дружество притежава хотел „Монте Кристо” в Благоевград.
През май Басейнова дирекция прави проверка по сигнала и открива, че водата, която влиза в хотела на „Кристо 2008” ООД надвишава разрешеното от общината количество от половин литър в секунда. Откриват също, че неговата тръба за вода е поставена по-ниско в резервоара от тази на другия общински съветник.
Христо Ковачки, който е общински съветник в Благоевград от 16 години, отказа да се срещне с нас заради ангажименти. Но отрече да ползва повече вода.
Справка в общината показва, че за 4 години фирмата на Ковачки е платила малко над 10 хил. лв. за минерална вода. За разрешения му половин литър в секунда би следвало да плаща около 8 хил. лв. годишно.
През 2016 г. не е платил нищо, а общината и до днес си търси парите. Има и пропуск в контрола – липсващ водомер на резервоара, който общината трябва да постави.
Възниква въпросът ще стигне ли водата и за общинския басейн, тогава, когато тя бъде пусната?
И докато споровете за правата и контрола продължават, минералната вода не стига до общинския басейн, въпреки похарчените 396 хил. лв. за водопровод.
