Масовата психоза сред родители месец преди изборите все още не е оценена еднозначно от институциите – това случайно събитие ли беше, или дезинформацията търсеше конкретна цел. Според специалисти, това са фалшиви новини, често създадени от полуистини, които си играят със страховете на хората.
„Разчитат на това, че никой не чете. Никой не си прави труда да изяде цялата ябълка, когато може да изконсумира една семка от нея и да смята, че знае всичко”, коментира председателят на Асоциацията на европейските журналисти – България Ирина Недева.
От АЕЖ сравняват събитията с друга заблуждаваща кампания – тази за Истанбулската конвенция. Изследвали са от къде тръгва нейното начало. „Стигнахме до определени политически сили с лесно видим крайно националистически или изобщо националистическия спектър”, отбеляза Недева.
Срещу „стратегията”, освен религиозните застъпници, застават и участници в местните избори, както и популярни личности.
Културологът проф. Ивайло Дичев определя събитията като пропаганда, която се ползва отдавна и действа по определени правила с ключов резултат - емоция: „Източникът трябва да е скрит. Трябва да има някаква тайна, да не е ясно кой пуска това нещо. (…) Когато става дума за деца, веднага всеки подскача – как така ще ми вземат децата?!”.
От тук е лесно да се задейства принципът на параноята: „И колкото повече ги убеждаваме, че не е така, те толкова повече казват – е, да, ама ти ни разубеждаваш, защото и ти си част от конспирацията”.
Тази истерия не е случайна. И има своята цел. Според Ирина Недева очакването е, че така ще се дестабилизира доверието в институциите, а освен това и ще има краткосрочни политически ефекти. „Това показва дълбокото разстройство на съвременния свят, където авторитетите са подкопани, а властта във всичките й форми е нелегитимна”, коментира на свой ред проф. Дичев.
Който и да спечели за кратко, дългосрочният губещ е цялото ни общество.
