На 16 март Силви Вартан даде начало на последното за кариерата си турне – Forever Sylvie (Завинаги Силви). Първият ѝ концерт се проведе в препълнената зала Le Grand Rex в Париж, а следващата спирка е скъпата на сърцето ѝ България. Тя ще се срещне с българската публика в два специални концерта – във Варна на 19 април в Двореца на културата и спорта, и в София – на 21 април в зала 1 на НДК.
Изключителна енергия и обаятелното благородно излъчване. Неповторим френски стил, но сърце пълно с любов към България. Това е Силви Вартан.
Превръща се в идол едва на 19 години. Страстна любов свързва живота ѝ с легендарния Джони Холидей в продължение на 15 години. Златната двойка на Франция събира над 200 хил. души на историческия си концерт през 70-те. Пяла е на една сцена с Жилбер Беко и „Бийтълс“, а самият Шарл Азнавур пише песен за нея.
– Каква е разликата между Силви на 20 години в зала „Олимпия“ и Силви днес, която ще гостува в България през април?
– Много, много пътуване. Из целия свят. И толкова много места! Винаги съм се чувствала привилегирована да правя това, което правя – да пея. Да имам възможността да пътувам и да споделям емоциите си с толкова много хора по света. Разбира се, в мен все още живее това малко българско момиче, то е в сърцето ми завинаги. Това е, което прави един човек личност – детството му.
Участвах във филм, когато бях на 6, в България. И това отключи всички мои мечти! Това определи каква искам да бъда. Имах много малка роля във филма – появих се за около 5 секунди, но стоях на снимачната площадка 3 седмици! Бях с костюм, цървули, имах плитки... Бях на седмото небе! Беше толкова невероятно усещане да бъда себе си, но да не мога да се позная в огледалото. И нали знаете, когато си дете, буквално се превръщаш в това, което виждаш. Имаш силата на въображението да бъдеш когото пожелаеш. И тогава разбрах – да, това е, което искам да правя! Искам да бъда актриса! Винаги съм искала, всъщност. Станах певица с чист късмет. Заради брат ми, всъщност, който беше тромпетист – винаги ме водеше на концерти, повечето – джазови. Но после започна да работи в звукозаписна компания и получих предложение да запиша песен. Тя стана хит и всичко беше като... снежна топка! Изведнъж станах певица! Мислех си: „Олеле, почакайте малко!“. След това започнах да пея на сцена и това много ми хареса. Винаги съм харесвала контакта с публиката. А после започнах да правя големи спектакли. Много ми хареса, защото беше театрално по свой начин. И трябва да кажа, че споделих целия си живот с публиката, така че беше като втората ми природа.
Силви Вартан ще се сбогува с българската публика с най-грандиозните си до момента концерти. Освен най-обичаните ѝ песни от всички албуми досега, тя ще пее на български.
– Предполагам, че за вас тези концерти в България ще бъдат емоционални?
– Винаги е много емоционално за мен да се върна в България. Винаги. Защото има много спомени, много драги спомени. И емоционални.
– Ще изпеете ли песни на български в концертите си?
– Да, да! Ще изпея тези, които са в сърцето ми, които моят баща пееше с приятелите си.
– Кои ще бъдат песните? „Облаче ле бяло“?
– Разбира се! Това е толкова красива и романтична песен. Дори французите знаят за „Облаче ле бяло“.
– Имате ли любима българска дума?
– Ха! Мама. Това е българско, ама всички го разбират.
– Майка ви ли остава един от най-важните хора в живота ви?
– Майка ми, разбира се, и баща ми също! Брат ми. Това малко семейно ядро, което е било до мен. И, разбира се, баба и дядо, които оставихме зад нас, когато се преместихме в Париж. Това беше истински удар за мен, защото аз много обичах дядо си. Той почина в България, без да успее да ме види. Това беше истински тъжен момент за мен.
– Вашето турне започва с концерт в Париж. Част от него е посветен на една голяма любов – Джони Холидей. Кой е най-топлият ви спомен с него?
– Ние живяхме заедно 20 години! Бяхме женени, любовта ни беше страстна и много силна! Споделяхме много време заедно, дори на сцената. Бяхме млади, откривахме света заедно. Това беше голям етап в моя живот. С прекрасни спомени и красиви, вълнуващи моменти.
– Има ли урок, който научихте от тази любов?
– О, не знам. Всеки живот има своите моменти на щастие и тъга. Учиш се от всяко преживяване, от всяка любов. Учиш се всеки ден. Затова не мога да посоча само един голям урок. Но знам, че той живее в сърцето ми и не мога да си представя да пея в Париж и да не направя трибют на великия артист, какъвто той беше. И разбира се – баща на сина ми и моята първа любов, моята млада любов.
– Има ли част от вас, която остава скрита за публиката?
– Никой не дава всичко! Но аз не знам какво давам и какво – не. Но не обичам да говоря за личния си живот твърде много. Има толкова много неща, които са лични и интимни в живота на всеки. Отраснах под светлините на прожекторите – пред очите на всички. Когато бях млада, не можех да свикна с това. Но то създаде една особена връзка между мен и публиката. Приемам я като семейство. Имам усещането, че хората знаят всичко за мен. Никога не съм искала да бъда толкова открита, но се случи. Животът ни беше на показ 20 години. Публиката много добре знае коя съм. Но аз съм такава, каквато съм. Не съм човек, който се крие или преструва на някого друго. Когато си певец, споделяш личните си емоции с хората. Според това какви са песните ти, хората разбират какъв човек си. Откриваш се. Когато си актьор, играеш, никой не знае кой си – един ден си злодей, на другия ден си комедиант, и никой не разбира каква е същността ти. Но когато пееш – сърцето ти е отворено.
– Лекува ли музиката?
– Да! Със сигурност лекува.
– Знаем, че обичате много да помагате на хората. Правите го в България с вашата организация. На вас лично какво ви носи това като усещане?
– Имам едно мото – колкото повече даваш, толкова повече очаквай. Опитвам се да спазвам това правило. Когато бях много малка и пристигнахме във Франция, си дадох обещание, че ако стана артист, ако имам този късмет, защото винаги съм искала да стана артист, та, казах си, че ако стана успешна, ако успея да постигна мечтата си, ще помагам на деца. Е, сега го правя. В мир съм със себе си.
– Какво е щастието за вас?
– Да споделям моменти със семейството и приятелите си, да им отделям време – такива прости неща.
– А какво е любовта?
– До известна степен същото! Но, разбира се, има много видове любов. Има я любовта към семейството, любовта към децата, към родителите, към домашните любимци, дори. Всичко това е любов! И то с главно Л. И е прекрасно да можеш да споделяш тази любов. Някои хора не знаят какво е любов, може би не са били обичани в миналото си. И това е много тъжно. Но аз съм била много обичана и мисля, че това е най-ценното, което родителите ми са ми дали. Това е истинското наследство.
– В какво вярвате?
– Аз съм късметлийка. Когато се обърна назад се чувствам привилегирована за живота, който имах. Благодарна съм на Бог.
