Половин година след като се класира сред финалистите в "Гласът на Франция" и след първото му интервю за bTV, абсолютният любимец на публиката отново застава пред нашата камера.
Венсан е българин, осиновен във Франция на 2-годишна възраст. Сега е на 22, вече е звезда, но никога не забравя откъде е тръгнал. Емоция, чар и невероятно чувство за хумор - вижте срещата на Десислава Минчева с Венсан Винел.
Венсан, какво се случи след последната ни среща през месец юни? Това беше първата ти поява по българска телевизия.
Страхотен репортаж беше. Оттогава направихме турне с „Гласът на Франция”. Имаше много публика. Контактът с нея беше невероятен. Разликата е голяма. С „Гласът на Франция” правехме телевизия. С турнето правим музика.
Когато се видяхме през юни ми каза: "Досега беше лесно, пеехме кавъри на известни парчета. Трудното сега започва, ще пеем собствените си песни." Трудно ли беше наистина?
В момента са довършителните работи на първия ми сингъл. Още не е излязъл. Нямам търпение да кажа на хората: „чуйте това, аз съм го правил”. Нямам търпение да видя реакциите. Какви ли ще са?!
Как гледаш на цялата тази авантюра 6 месеца след финала на шоуто?
Супер важен етап. Истински обрат. Случи се нещо голямо. Изведнъж аз се оказах супер медиатизиран. И беше страхотно. Когато правиш музика, искаш да я споделяш с хората. Телевизията и изобщо медиите ми помогнаха да изразявам себе си.
Не е ли опасно да си толкова медиатизиран на тази възраст? Къде са клопките?
Клопките… може лесно да си повярваш прекалено.
Кой е най-приятният комплимент, който получи, откакто си известен?
Супер известният певец Мика ми каза нещо, което не разбрах. Каза, че съм много слънчев. Изобщо не разбирам този комплимент, но много му се радвам.
Имаше ли момент от тази авантюра, който те разочарова?
Не мисля. Естествено в един конкурс, когато обявяват, че не ти си спечелил, си казваш "жалко".
За много българи обаче ти си истинският победител в „Гласът на Франция”. Точно заради тях правим това ново интервю с теб.
Хей, зрители на bTV, прегръщам ви и силно ви целувам. Така се чувствам в къщи, това е щастието.
Моля те, кажи нещо и на момичетата и момчетата в сиропиталищата в южна България, през които самият ти си преминал като малък. Сигурно си пример за тях. Кажи им нещо!
Честита Коледа, хлапета! Моля ви, здраво се хванете за мечтите си. Звучи клише, но е вярно. Животът никак не е лесен. Прекрасно знам къде се намирате в момента. Само не спирайте да мечтаете!
Как искаш да изглежда родната ти страна? Как искаш да я видиш?
Щях да съм много щастлив, ако можех да я видя със собствените ми очи. Но аз я виждам със сърцето си. Непрекъснато я виждам, това е моята си страна. Това е моята история. Никога не забравям откъде съм тръгнал.
