Моралът в българското общество е на кръстопът. Затова и сблъсъкът в Пловдив между танцуващите Harlem Shake ученици с техния учител по английски и училищното настоятелство е пореден епизод от непрестанните къси съединения в живота, какъвто вярваме че го познаваме. Защото моралът е категория на принципите – но за някои части от обществото принципите са от 50-те години на 20 век, за други – те са принципите на прогресивното човечество, някъде към 2013 година.
Всъщност, най-голямата заблуда за живота е, че го познаваме. Няма такъв филм, в който знае всичко за него, придобиваме абсолютното знание и хоп – картината от началото до логичния край, смъртта, се подрежда като пясъчна рисунка. Съвременната педагогическа наука прокламира концепцията за учение през целия живот – непрестанно усъвършенстване на познанието, нещо като регулярен ъпдейт на фърмуера на човек, за да бъде адекватен на окръжаващия го свят. Надявам се, че знаете какво е фърмуер и какво е ъпдейт – актуално познание от последните 10 години.
В интервюто си по bTV тази сутрин учителят Христо Данев каза, че не танците и музиката са престъпни, а невежеството е престъпно. Невежество е да отричаш това, което не познаваш, невежество е да заклеймяваш чуждото като опасно, невежество е да отричаш, вместо да разбереш и да видиш сламката в окото си.
Harlem Shake е световен феномен – израз на настроенията, които са в сърцата и умовете на днешните млади. Днешните стари са забравили, че и те някога са искали просто да бъдат щастливи и да им е весело. Българското училище е като затвор за младостта – място, където младите хора с пот и робство стават възрастни, чрез атрофия на лицевите мускули и военна дисциплина. Предлагам на днешните стари да си припомнят ето този откъс от филм – от тяхната младост.
Преди седмица в сайтовете за видеосподеляне се появи филма на младия български режисьор Деян Барарев, наречен „Ботев е идиот“. След протести от затвора, извинете, след протести от обществеността, заглавието на филма беше променено. Но посланието е същото – сблъсъкът на поколенията поражда въпроси, на които не се отговаря, а се упражнява терор върху инакомислието.
Harlem Shake не е революция. Това е просто забавление. От свят и морал, в който да си млад не е грях.