Добре дошли на "сто-и-TRACKTOP-цяло-и-пет"! Започва неделният поздравителен концерт, в който нямате възможност да избирате песните, с които да се поздравявате, защото ние вече сме ги избрали. Това са парчетата, които ни харесаха през последните 5-6-7-8 дни и са поздрав и за вас. 

Pissed Jeans – Bathroom Laughter 

Мисля си, че Pissed Jeans спокойно можеха да се наричат и The Dark Shits. Поредната тресня изпод ръцете им се казва “Bathroom Laughter” и може да бъде очакване в пакет с останалите изродщини на бандата в албума "Honeys", който излиза през февруари 2013 г. от Sub Pop. Няма зникакво значение колко реално или голямо е страданието ти, дали ти пада косата или нищо не ти се получава в кухнята… "You're in hallway screaming/ People try to get by, but you're screaming", е вопълът на Matt Korvette преди да изкрещи насреща ни единственият естествен отговор: "AAAAAAAAAAAAAAH!". "AAAAAAAAAAAAAAH!", пореден ден с Pissed Jeans в офиса. - Е.М.

Parquet Courts – Borrowed Time 

Това някаква комбинация от Strokes/Ramones ли е? Както и да е, харесват ми. По-разно тази година Parquet Courts извадиха дебютната си тава „Light Up Gold”. Групата има Андрю Савидж от Fergus & Geronimo в редиците си, което обяснява защо албум понякога напомня на пост-пънк моментите от тавата „Funky Was the State of Affairs”. Водещият вокали лъха на носталгия, припомняйки както добри, така и лоши моменти в миналото, а след това песента спира в продължение на цели две секунди. Паузата е просто достатъчно дълга, за да позволи на слушателя да поеме няколко неща – свърши ли? Просто смяна на предавките ли следва, за да започнат с напълно нов тон? Не. Те се втурват с точно същия риф и забиват, както и преди. Има две фалшиви „приключвания” в рамките на 2,5 минути, и след всяка спирка, връщането е задоволително – вълнуващо, дори. - Е.М.

Holly Herndon – Fade 

Мрачната Holly Herndon обича да задвижва музикални играчки като теб с различни импулси… От една страна – да се изправят, да танцуват. От друга страна – да се оттеглят на един стол в ъгъла, треперейки в дълбок антисоциален страх към всичко около тях. Като възпитаник, прекарал тийнейджърските си години на диджействане в Берлин, Herndon е овладял изкуството на поставяне на гибелно предложение в пулсираща музика – "Fade" има бомбардиращ ритъм, но и обезпокоително чувство за страх, което се задържа. Това е покана да се присъедини към тълпата или вик от отвъдното. Ти си на ход. - Е.М.

Bayou - Cherry Cola 

Не е необходимо да знаете много за една песен или изпълнител, за да ви харесва. Случвало ми се е и друг път (с Twigs), случи ми се и с Bayou. Нямам представа що за човек стои зад това име, което не знам как се произнася, освен, че е изпълнител и продуцент, базиран в Лондон. Песента му "Cherry Cola" пък щеше вече да е базирана в уикенд плейлистата ми, ако имах такава. Не мога да преценя дали парчето е по-скоро поп или по-скоро r’n’b, но и не ми е важно.

Сетих се, че тази година не съм яла череши, докато "Cherry Cola" валеше над черешите в двора на село, които не знам дали още съществуват, но под които поне във въображението си от време на време мога да посядам. - E.И.

The Neighbourhood – Let It Go 

The Neighbourhood са от "бой бандите“, чието съществуване оправдавам без да се замислям. Става въпрос за групите, които са съставени от момчета, може и да не те отвеят с вокали, но гласовете/гласът ти харесва и, особено важно, членовете на групата не се обличат с допълващи се костюми от еднакви материи и не танцуват синхронно по летища. Такива са The Neighbourhood. А последното им парче – "Let It Go", се е набило в главата ми до степента, в която си го пея, докато слушам друга музика. "Remember what the people say, remember what the peoples say, when it’s said and done, let it go…" - Е.И.