TRACKTOP-a не се вълнуваше от Европейското, не се вълнува и от Олимпиадата сега. Това, заради което се завръща и тази седмица е, за да ви разкаже за най-яките парчета, които не подмина през последните 5-6-7-8 дни. Надуйте музиката!

The xx – Chained

Слушайки това, осъзнаваш ли, че Slipknot всъщност са сбирщина нещастници с грозни маски? Трябва, защото на това му се казва истинска музика! "Chained” идва директно от новия албум на The xx "Coexist”, за който вече ви бях споменавал, но все пак ще напомня, че излиза на 10 септември. Всички знаем, че най добрите песни на бандата се определят от използването на пространството в тях, а това е едно от сериозните заявки. Парчето е своеобразен дуел между гласовете на Romy Madley-Croft и Oliver Sim, но по-често двамата пеят един върху друг, изоставайки сами, или просто плетейки копнежни линии. Има очевидна пропаст в песента, но самият разговор се усеща като силен и клаустрофобичен. Гласовете са като на ангели, но защо всичко е толкова кратко. Барабаните не са ексцентрични и следват естествен и ненатрапващ ритъм. С други думи, това парче е по-интимно и от гащите на Елизабет Втора. Ако тайно плачеш, докато се галиш по рамото, значи имаш нужда от приятелка, бебче. За мен това е нещото, което ще слушам в близките няколко часа, ако това някак си те успокоява. Все пак не забравяй отвреме-навреме да си пускаш и Crystal Castles.

Rustie – After Light (feat. Aluna George)

Какъв е този откачен шум, да не се намираме на рождението на техното някъде през 80-те? Веднага пускам иконката с драйфащия пич! Само версия, включваща Theophilus London може да направи нещата по-слушаеми. Не, не мога да повярвам, че толкова много не им пука за мелодията, все пак някой ще иска да си я пусне в колата, докато отива до супера и какво си мислите, че може да излезе от това? Дори Бог не знае, но ще е поне катастрофа в първия стълб. Защото Aluna Francis от AlunaGeorge, гласът ти дразни повече и от този на недораслото създание Ребека Блейк! Ако някога си се чудил дали Rustie е в състояние да направи нещо, което се доближава до широко достъпната поп музиката, не чуди повече. Оказва се, той това прави точно това през цялото време! Ако има нещо, за което мога да адмирирам парчето, то това определено ще да е заради неговото несъвършенство. Обичам тази песен, наистина ме кара да се чувствам добре…

Jessie Ware – Sweet Talk

Сладки деца, сладките приказки на Jessie Ware ще можете да чуете съвсем скоро, защото те идват под формата на тава, която се казва "Devotion” и излиза на 20 август. За ориентир, намираме се в 80-те години на миналия век, в правилния нюйоркски квартал и по това време на деня, когато си казваш: "Защо не зарежем вече всичко и не си вземем една дяволски добра вана!”. Sweet Talk прилича на Sade, прилича и на Marvin Gaye, но ескейпистките синтезатори я доближават осезаемо до Daft Punk. Или може би всичките взети заедно и правещи любов. Това е песен, пропита с деликатен копнеж и живееща в океан от пространство за слушателя, запълнено със собствените му желания. Разтапяш ли се вече?