НЕ Е традиция, ако нещо се е случило само два пъти... Нали? TRACKTOP-ът отново прескочи една седмица, но това не означава, че ще му се размине леко и може да му стане навик. За наказание днес пристига с парчета не само от последните 5-6-7-8 дни, а от последните две седмици.

По големина, моля...

Deerhunter – Monomania 

Всъщност, моята мономания е именно песента "Monomania". При нея Deerhunter са заменили сравнително правите линии на албума "Halcyon Digest” с нещо доста по-трънливо. Когато се стигне до последната третина на песента, в която Bradford Cox просто повтаря заглавието отново и отново, в това вече има отрова, чувството на истинска злоба нараства, а усещането за пристигане в много по-тъмна място, отколкото преди, е доста силно.

На това му се казва Deerhunter да копаят усилено в пънк корените си, влачейки звука си през калта, а след това да излязат от другата страна с мръсни, усмихнати лица. - Е.M.

Jenny Hval – Mephisto in the Water 

Това ли е най-добрата песен на всички времена?! Едва ли. Но все пак рядко чуваме певец или автор на песни да вади албуми, който е толкова неагресивен и въвлечен, както „Innocence is Kinky”, рискованият нов албум от норвежката певица Jenny Hval. В течение на 11 песни тя се увива чрез слово и гаражен рок, силова електроника и докосващо като фенерче в нощта пеене, статично придържайки се към колажа.

За “Mephisto in the Water” Hval намира пресечната точка между всичко това, като първоначално усуква всичко в китарна марля. Певицата е може би най-известна със своите провокативни текстове и често еротични послания от рода на: "Тhat night, I watch people fucking on my computer", с което албумът започва. Добро начало! - Е.M.

Sid Sriram - Winter Mind 

Обичам зимата, когато вече е само спомен. По прозореца днес прожектират най-новия епизод на любимия ми пролетен сериал и нямам търпение да се опъна в неговия 4D вариант в парка. В подобна атмосфера песни за зимата, материализирани от хора с пуловери, никак не ме притесняват, а дори ми отиват.

“Winter Mind” е първият сингъл от предстоящия албум “West Coast Night Fall” на Sid Sriram. Младият американец (90-и набор!) определя себе си и музиката си с думите "Еклектичен. Интелектуален. Ърбан. Независим“, а аз му давам назаем „Личен“, защото така лично ми се лепна новото му парче.

Няма да приема лично не-харесването ви на тази песен, но със сигурност ще ме обидите, ако не я пуснете поне веднъж... - Е.И.

Kastle - Make You Stay ft. JMSN 

Второ парче с вокалите на този мистър с име на уиски си позволява да заплита паяжини в и без това разджуркания ми мозък. Преди време си говорихме за JMSN и участието му в "All We Do" на Kaytranada – песен, която агресивно си пази мястото във всяка моя седмица оттогава до днес. А от днес насетне ще се наложи да дели музикално пространство във виртуалната ми фонотека с “Make You Stay” на Kastle.

Ако още не сте преслушали самостоятелните изяви на JMSN, можете да го направите ТУК. Това ТУК, въпреки че едва ли ви интересува, е мястото, в което възнамерявам да прекарам следващия половин час. Чакам ви... - Е.И.