Ако мъжът не се грижи за фигурата си за свое собствено добро, ще е добре да го направи поне за доброто на децата си. Това показват резултатите от ново датско изследване, цитирани от ЮПИ.
Оказва се, че затлъстяването може да промени ДНК на сперматозоидите по такъв начин, че да повлияе върху апетита на бъдещото поколение. Възможно е тези промени да се обърнат в обратна посока чрез загуба на телесно тегло.
Отдавна е известно, че децата на затлъстели родители е по-вероятно да станат дебели. Предишни изследвания разкриха, че затлъстяването на бащата може да повлияе върху генната експресия в сперматозоидите му. Новото изследване фокусира вниманието върху различията между спермата на затлъстели мъже и на мъже с нормално тегло.
Учени от университета в Копенхаген изследвали спермата на 13 мъже със слаба фигура и 10 затлъстели мъже, опитвайки се да открият биомаркери, които могат да повлияят върху телесното тегло. В проби от спермата от двете групи участници били намерени епигенетични маркери в зони от генома, свързани с контрола на апетита. Епигенетични промени в генома се наблюдават, когато начинът на живот и околната среда влияят върху генната експресия.
"Днес вече знаем, че децата на затлъстели бащи са предразположени към затлъстяване по-късно през живота си, независимо какво е телесното тело на майката", заяви съавторът на изследването д-р Ида Донкин от университета.
Идентифицираните в спермата епигенетични промени навеждат на мисълта, че начинът на живот на бащата може да повлияе върху апетита и дори фигурата на детето му.
Учените изследвали също дали значими промени в телесното тегло могат да повлияят върху епигенетичните маркери. Екипът открил средно 4000 промени в ДНК на сперматозоидите у шестима мъже, преди да им бъде поставен стомашен байпас, веднага след поставянето му и една година след операцията. Д-р Донкин отбеляза, че е трудно да се каже дали същият ефект върху загубата на телесно тегло ще може да се наблюдава без хирургичната интервенция.
