Някои учени стигат доста далеч с тезата си, че можем да доживеем и до 500 години - когато бъдат изнамерени биозаместители на остарелите ни органи. Засега само суперкомпютри имитират човешкия мозък, за да усъвършенстват науката и да подобрят всекидневния ни живот. Какво се случва, когато слеем знанията на човечеството с перфекционизма на машините?
Човешкият мозък обработва огромно количество информация, взима решения и се самоусъвършенства. Възможно ли е да пресъздадем всичко това в един суперкомпютър?
26 европейски държави, в това число и България, са част от проекта "Партньорство за авангардни компютърни технологии". Една от целите му е да изучи в детайли човешкия мозък и имплантира неговите функции в супермощна система от компютри. Проф. д-р Томас Липерт ръководи Института за авангардни симулации в град Юлих, Германия.
„Изграждаме суперкомпютри, които са съставени от милиони и милиони по-малки компютри, и ги използваме за решаването на изключително сложни задачи. Напоследък има много природни катаклизми. Знаем, че ако събираме данни и подобряваме моделите на прогнозиране все повече и повече, това ще помогне да разберем къде може да се случи следващото бедствие. Така ще създадем карта на вероятностите с потенциално опасните зони”, твърди проф. д-р Томас Липерт.
Във виртуалната реалност на суперкомпютрите се моделират и тестват изключително детайлно машинни елементи, уреди, дори медикаменти. Симулацията е толкова реална, че е спестила 200 милиона евро на самолетостроителна фирма за разработката на авиолайнер. Времето за проектирането на нови лекарства е съкратено наполовина, а разходите - с 30 на сто.
„Стадиите от проектирането до работещ прототип се симулират във виртуална реалност. Суперкомпютрите изчисляват необходимите параметри - например огъване, износване, привличане и центробежни сили. Оказва се, че изчисленията са по-прецизни, отколкото ако използвахме реални модели. Това, разбира се, не изключва тестовете с работещи прототипи, но значително съкращава времето за създаването им”, казва проф. д-р Томас Липерт.
Колкото по-прецизно учените изследват човешкия мозък, толкова "по-умни" и усъвършенствани стават суперкомпютрите. Работейки в мрежа, те извършват над трилион изчисления в секунда. На един обикновен лаптоп това би му отнело няколко седмици или месеци.
България вече разполага с ново поколение суперкомпютър. Участието ни в европейския проект е уникален шанс за професионалното развитие на студенти, програмисти и учени в областта на високите технологии.
„България е известна от 30-40 години насам като пионер в компютърните технологии. Мисля, че най-добрата инвестиция са хората ви, които се занимават с авангардни науки и технологии - умеещи да програмират, да работят със суперкомпютрите, които ще ни дадат нови възможности”, коментира проф. д-р Томас Липерт.
За съжаление, колкото и уникални да са суперкомпютрите, все още не успяват да симулират със стопроцентова точност хаотичните движения на топките с числата от тотото. Тоест, джакпотът тази седмица ще набъбне още.
„Почти невъзможно е да прогнозираме кои числа ще се паднат. Причината е, че не знаем условията при тегленето - вътрешните в сферата, влиянието на гравитацията и всичко останало. Подобен пример е, ако решим да прогнозираме времето с помощта на суперкомпютрите. Ще бъдем максимално точно за конкретния ден, но променливите фактори са толкова много и въздействащи, че с всеки следващ ден точността на прогнозата ще намалява”, обяснява проф. д-р Томас Липерт.
Възможно ли е заради постоянното обогатяване с данни и усъвършенстване суперкомпютрите да станат по-умни от нас и да завладеят света? За някого това може да звучи налудничаво, но това е сюжетът на поне 5 холивудски суперпродукции.
„Ние използваме суперкомпютрите, за да разберем процесите в човешкия мозък и да ги предвиждаме. Те анализират данните и взимат решения въз основа на тях. Докато, като говорим аз "изкуствен интелект" в стила на научната фантастика - като мислещи и чувстващи машини, това е свързано с много морални въпроси и проблеми, които човечеството трябва да реши”, смята ученият.
