Днес светът отбелязва за 14-и път Международния ден за безопасен интернет - денят, в който общественото внимание се фокусира върху онлайн рисковете за децата. Някои от основните заплахи пред тя са свързани с педофилите, порнографското съдържание или склоняването към такова, тормоза от съученици.

Сред опасностите за децата са и кражбата на пароли и/или лични данни, пристрастяването към компютърни игри и недопустимият език на омразата.

Само за последните 6 години възрастта, на която най-много български деца влизат за първи път в интернет, е спаднала с 3 години - от 9 на 6 години.

Около 80% от децата на възраст между 9 и 11 години имат профил в социалните мрежи.

В същото време родителският надзор започва да отслабва още от 9-годишната им възраст, а според специалистите това не е добре.

44 от 100 от децата споделят с родител, когато имат проблем в онлайн пространството, като например - анонимен или явен тормоз от съученици или по-големи деца.

Едва половината българи са наясно как да използват по-безопасно и по-отговорно интернет, сочат още данни от анализ на „Евростат”.

По данни на националната ни статистика 63% от българите през 2016 г. имат интернет у дома, като най-предпочитаното устройство за достъп в мрежата е мобилният телефон – близо 73% от потребителите на нета са сърфирали чрез него.

53% от българите влизат в интернет чрез настолен компютър, а 51% - чрез лаптоп. През смарт телевизор или пред друго мобилно устройство в мрежата са влизали около 10% от българите. Процентите са повече от 100%, тъй като един и също потребител може да използва няколко различни устройства.

Близо 40% от българските потребители на интернет миналата година са предоставяли някакъв вид лична информация в глобалната мрежа – домашен адрес, електронна поща, личен телефон. Други 20% са предоставяли като лични данни ЕГН или номер на личната карта, а близо 9% са предоставяли някакъв вид данни за банкова сметка или номер на дебитна или кредитна карта.

Около половината българи разбират, че т.нар. „бисквитки” могат да бъдат полезни за проследяване на сайтовете, които посещават. Същият процент от интернет потребителите в България нямат притеснения, че действията им в мрежата се следят с цел представяне на по-добре таргетирана реклама.

Едва 9% от потребителите на интернет у нас са изпoлзвали софтуер за блокиране на проследяването – т. нар. anti tracking софтуер.