Тази седмица беше представянето на биографичната книга "Добър вечер, столетие мое!", посветена на легендата на българския театър Стоянка Мутафова.
Автор е дъщерята на обичаната актриса – Мария Грубешлиева–Муки, а на премиерата присъстваха колеги и приятели на Мутафова, като любимите звезди от „Столичани в повече” Албена Павлова и Любомир Нейков.
За своята екранна майка, на която и в реалния живот казва „мамо” или „како”, Нейков отбеляза: „95 години са напълно достатъчни, за да бъде казано и за да бъде написано всичко за един човек. Но не и за Стояна! За нея трябват поне още 95 години. Всеки ден да пишем като Моцарт, пак няма да напишем всичко, което заслужава Стоянка.”
Албена Павлова допълни, че Стояна е „една от най-забележителните личности на нашето време, на нашия културен живот, която вечер заспива не след поредния светски коктейл, а след поредната изслушана приказка на касетофон.”
В репортажа, излъчен в предаването COOL…T, зрителите видяха как когато подадоха ръка на Мутафова да се изправи от стола си, тя възкликна: „Все още си ходя съвсем спокойно. Е, не съвсем спокойно, де. Аз никога не съм си ходила спокойно. От малка съм била неспокойна и такава си останах и като дърта”.
С присъщото си чувство за хумор актрисата разказа и една малко позната история: „Аз за малко да стана и оперна певица, защото пеех много хубаво, ама бързо си загубих гласа от много викане.”
На въпрос на Петя Дикова коя от историите, разказани в книгата, би искала да преживее отново, актрисата не се поколеба да посочи любовта си с актьора Нейчо Попов.
А Мария Грубешлиева сподели, че най-трудно за пресъздаване са били разказите за баща й – журналиста Леонид Грубешлиев.
Ето какво разказа легендата на българския театър за мъжете в живота си: „Аз най-много съм обичала в живота си двама мъже – единият беше Роберт Роснер, когото обичах до обожание, и то го обичах, защото беше много по-възрастен от мен, много знаеше, нямаше нещо да не знае, нямаше език да не знае, до такава степен както може младо момиче да бъде влюбено във възрастен човек. И още една – Нейчо Попов. Той беше много добър мъж, много добър съпруг, много нежен, много любящ, и там се влюбих много. В двама мъже съм се влюбвала като луда – в Роберт Роснер и в Нейчо Попов. И след смъртта на Нейчо Попов аз не погледнах мъж, не ви лъжа. Живях до тоя момент без мъж и не ми е било нужно”, завърши своята изповед голямата актриса.
Според Албена Павлова онова, което публиката не знае за Мутафова, е, че тя е „един много тъжен човек, но не мрачен, а тъжен – какъвто е всеки много умен човек.” Любо Нейков пък сподели най-ценния урок, който е научил от екранната си майка – „че младостта може да продължи толкова, колкото сам пожелаеш.”
Какво още казаха обичаните актьори на представянето на биографичната книга, вижте във видеото:
