Falshimento с Absolut в Стокхолм! Борислав Банев се присъедини към най-доброто инди FM предаване за кратко пътешествие до Скандинавието – тяхната награда в блогърския конкурс на водкaта, честно спечелена с гласуване във Фейсбук.

Излизам пред малкия дървен хотел в Охюс, точно до реката. Ранен следобед. В ръката си държа бутилчица водка от минибара. Отпивам бавно и се сещам, че парливата течност се прави само на метри зад мен. Днес се завирах цял ден в най-сакралните кътчета на шведската огнена вода – заводите, складовете, музеите. Снимането там е забранено, но за протокола: водката е дело на Ларс Олсон Смит, който през 19 в. изобретил нов за времето си метод на добиване на спирт – ректификация, с който постигнал стерилна чистота на дестилата.

Всички наоколо се гордеят с локалността на водката – водата се извлича от местни подземни езера, десетки пшеничени ниви „работят” само за нея, дори стъклото на бутилката се прави от речния пясък, който газя в момента. Никъде по света не би трябвало да пиеш нещо с това име, което да има различен вкус и произход от този в Охюс. Всичко е ултра-мега технологизирано. В складовете виждам Китайската стена построена от пакетирана водка. Висока е колкото 9 етажен блок. Обслужва се от един човек. Ако спре производството, всичко това ще се изчерпа за 3 дни и светът ще пресъхне.

Вечерта слизаме в Kippers - подземен кралски ресторант от 1600 г. в градчето Криханстад – най-ниската точка в Швеция (-2,41 м. под морското равнище). Чакат ни смогарсборди – големи плата с риба и фини резени еленско. Шведското пиене „for dummies” е абсолютно мой тип – голяма бира с малък шот („водка без пива деньги на ветер”, казват руснаците). Поръчвам си водка версия Peppar – първата flavored водка в семейството (1986), лютива и недостъпна в България. Идват и световноизвестните кюфтенца с боровинково сладко. Говорим си за COS, Skype, The Pirate Bay, The Knife - наистина сме в най-дълбокото на Швеция. Дори се опитваме да пеем местна пиянска песен. Получава ни се (не и без помощта на гида).

Сутринта закусваме на есенната веранда пред хотела. Свежо, пасторално, топло. Спокойствието нарушават малки руси деца и старци. В краят на сезона всички немски туристи са си тръгнали. През лятото населението в Охюс се увеличава тройно. Всички се надяждат със змиьорки, пият шнапс и играят плажен хандбал – градчето е световно известно И с това. Отлитаме с малък самолет SAAB за столицата. Кацаме в различен свят.

Намираме студен, чист и аптекарски подреден Стокхолм – един от най-рядко населените европейски градове. Температурата се върти около нулата и всички ни приветстват за „хубавото скандинавско време” (в България по същото време е 25 градуса). Хотел Rival е собственост на Бени Андершон от ABBA и носи точно този арт-почерк – гей персонал, колекция дискове във всяка стая, фото албуми, баня със щори. Усилвам Motley Crue, стоя дълго под горещата вода и се увивам с всички шалове и шапки, които нося в малката си чанта. После се изгубвам (доста трудно) в търговската част на Стокхолм и се прибирам с плоча на The XX, книга от Phaidon, малко резервоарче за чай във формата на жълта подводница и буркан сладко от червени боровинки.

Вечерта обличаме дебели кожуси върху есените палта и се гмурваме в Icebar – туристически лукс за ония, които никога няма да се престрашат да нощуват на минусови температури в Icehotel. Температурата е минус 5, барманите се сменят премръзнали на половин час. Чашите са изработени от блокове лед, а водката се сервира само в коктейл – превантивна мярка срещу запои и измръзване. Поръчвам нещо кисело – с боровинки и лайм – и се впускам да разглеждам ледените скулптори. Когато, след това, излизам на улицата, попадам в гореща пустиня.

Френският гид ни представя Richie като „най-тренди мястото в Стокхолм”. Препълнено е, почти не се диша. Парижки тип VIP заведение, основано през 1896 г. Претенцията идва единствено от рамкираните в златно огледала, иначе е по-скоро семпло – меню на деня, колосани покривки, сервитьорка с татуировка на дракон. Храната е убийствено гурме – вероятно за това Jay-Z вечеря именно тук (когато е в шведската столица, не днес).

След вечеря се спускаме из стокхолмските потайности – от бар в бар, от водка на водка. Сутринта пием кафе в Atelier – стара и просторна триетажна сграда (1909), официален дом на водката и парти център. Като всеки дом си има библиотека с добри списания и албуми, страхотна кухня, спалня с музикална репетиционна и дори тайна стая, и тоалетна със софтпорно колекция. До скоро достъп са имали само избрани, но след като изтекли снимки в нета решили да отворят широко врати. Прекарваме (сякаш) часове в размотаване вътре и махмурлийско лежане по диваните. Чекирам се и влизам в самолета за България. Сядам и намирам в айпода си файла Falshimento. Сега на 3D.