Село Болярско, 7:30 ч. сутринта. Както всеки ден щъркелът Дъг слиза от гнездото и чака закуската си пред вратата на семейство Аврамови.
„В 7:30 – най-късно 8 идва. И следобед идва към 3 – 3 и половина. Чака до вратата. Ако ни няма, започва да ни търси“, разказва Донка Аврамова.
„Всяка година от ноември до март ние го храним, ние си го поддържаме – добавя Господин Аврамов. – Още като си идваме от работа, веднага идва до нас и ни чака до вратата, до мрежата. Той ни е нашето любимо момченце“.
Заедно са вече четвърта зима. Разказват, че малкото тогава щъркелче не отлетяло с другите. Забелязали, че трудно вдига едното си крило. Така самотната птица станала Дъг – от първите букви на Донка и Господин.
„Очите му изразяват любов – към природата, към нас, към хората. Никога не съм очаквала такова нещо, че ще ни се случи. Той избра нас и може би усети любовта ни към него“, казва Донка.
Миналата зима Дъг едва оцелял в студа. Слагали му лекарства в храната, за да не се разболее. Когато пролетта дошла, посрещнал любимата си и дали живот на три малки щъркелчета. Това донесло късмет в селото.
И тази пролет Дъг ще посрещне своите, а после ще ги изпрати. Защото тук е намерил подкрепа и любов.
Вижте повече във видеото:
