С една година разлика - единият на 65, а другият на 64, Мирослав Илич и Шабан Шаулич сякаш вървят ръка за ръка цял живот. Кариерите им тръгват по едно и също време, бързо стават и звезди.
Любовта на хората обаче не остава в границите на Югославия или Сърбия - техните гласове стават любими за много хора от Балканите и Югоизточна Европа.
Интервю на Полина Гергушева
ПГ: И двамата сте легенди на Балканите, пътували сте в много страни, имате толкова много концерти зад гърба си, но коя е най-емоционалната среща с ваши фенове?
ШШ: Аз първи ще кажа. На концерта ми в НДК преди години, отпред имаше едно празно място, където стои оркестърът. Тя беше покрита с едно бяло платно, за да не се вижда. И аз не знам как така, едно момиче успя да прегази през това платно, дойде на сцената и аз се уплаших какво ще стане, след като охраната не успя да я хване, да я спре.
Тя застана на колене, аз я гледам учудено, наведе се и ми целува обувката. Така се изненадах, изобщо не знаех как да реагирам. А от друга страна ми беше приятно, защото не знаех как тя успя да премине през това тънко платно. Междувременно, дойде охраната, искаха да я изхвърлят навън. И тогава аз я прегърнах, защитих, целунах я и й казах да я заведат на нейното място в залата. Ето това е случка от тук в София, интересна, която никога до сега не ми се беше случвала в живота.
МИ: А след концерта бяха ли целувки?
(Смях)
ПГ: Мирослав, Ваша подобна такава история имате ли?
МИ: Това беше преди много години. Бях също тук, в България. И се връщам към Сърбия. И ме спират на митницата. Митничарят ми казва да отбия колата на едно място, където може да се разглоби колата, за да проверят дали няма нещо скрито, контрабанда. И аз го питам „Защо мене? Ти ме знаеш кой съм? Аз минавам от тук много често”. Но той най-сериозно ми нареди да отида в едно като гараж. Затвори вратите и ме попита: „Сега трепери ли ти сърцето?” И след това: „Виж какво, няма въобще да те претърсвам”. А в ъгъла на помещението имаше сирена и кашкавали, които тогава бяха забранени за пренасяне. Взе митничарят една голяма пита кашкавал и ми я подава като подарък – „Носи на жена си и на децата това е подарък от мене, а как ще се оправяш с твоите хора оттатък границата си е твоя работа”.
МИ: В този период се подготвяха първите многопартийни избори в Сърбия. Тъй като аз, освен певец, съм и човешко същество и имам право на политическо мнение и отношение. Когато Милошевич основа социалистическата партия, тя тогава беше социалдемократическа партия. Аз съм социалдемократ. Моите идеали са такива. Разбира се, тогава не ставаше дума нито за война, нито за санкции, нито за бомбардировки. Ако знаех, че така ще се развият нещата в програмата на партията...
ПГ: А сега какво смятате за политическата обстановка?
МИ: Аз никъде не съм бил член на някоя партия и сега не съм. Мога само като гражданин да изразя своето политическо мнение. Сега съм привържеик на демократическата партия, защото моя зет е член на партията.
ШШ: О, аз съм напълно аполитичен.
На 19 и 20 март в зала Арена Армеец легендите на сръбската музика ще направят два благотворителни концерта. Събраните средства ще отидат при децата лишени от родителски грижи в село Доганово.
ПГ: Колко пъти сте били на една сцена заедно двамата?
МИ: Много
ШШ: О, много, даже не можем да ги преброим.
МИ: И в България много сме пели.
ПГ: Този път обаче имате една благотворителна кауза и два концерта подред
МИ: Да, с благотворителна кауза е първия концерт, парите ще отидат за децата от дома в село Доганово, Елин Пелин. Билетите се разпродадоха на мига и ние бяхме изненадани. Затова решихме да направим втори концерт и ще се постараем тези два концерта да бъдат най-добрите, които сме изнасяли досега. От първия пари няма да вземем. Но се надяваме от втория да има някое левче и за нас.
ПГ: Вие двамата кога станахте приятели?
МИ: Ти не си била родена тогава!
ШШ: Горе-долу по едно и също време двамата записахме първата си плоча. Той направи песента „Девойката от града", а пък аз „Дайте ми утеха". Така че по едно и също време започнахме кариерите си, по едно и също време записахме първите си плочи, станахме приятели и си останахме до ден днешен.
ПГ: Някога били ли сте скарани?
ШШ: Е, някакви мънички скарвания, но нищо по-сериозно. Ние винаги сме се уважавали, дребните недоразумения са си част от живота.
За никого не е тайна, че Мирослав Илич и футболната ни легенда Христо Стоичков са дългогодишни приятели. При почти всяко свое гостуване у нас, певецът отсяда при футболиста, а на 20 май специално за 50-годишния му юбилей ще пее за него на Националния стадион „Васил Левски”.
МИ: На 20 май. Ние сме приятели от 88-ма. Ние сме братя! Преди 2-3 месеца се видяхме в Румъния в един малък град в Румъния близо до сръбската граница, където живеят българи. Там откриха нов стадион, който носи името на Христо Стоичков. Той дойде за откриването от Флорида, а пък аз, защото имах концерт.
ПГ: С какво ще изненадате българите и българската публика?
ШШ: Ние няма да се стараем да ги изненадваме, а да ги вдъхновим. Така да се раздадем на сцената, че те да са доволни и да върнат това вдъхновение към нас.
