Холивудският актьор Майкъл Кларк Дънкан, известен с ролите си в множество касови филми и номиниран за най-добра второстепенна роля за филма "Зеленият път", почина снощи в Лос Анджелис.
В лентата, където бе партньор на Том Ханкс, огромният мускулест Дънкан (196 см, 136 кг) играеше ролята на чернокож, осъден на смърт за неизвършено от него престъпление.
Актьорът бе хоспитализиран през юли след внезапно спиране на сърцето. Интензивната терапия в продължение на близо два месеца и усилията на лекарите не дадоха резултат.
"Зеленият път" (The Green Mile) е американски филм от 1999 г., адаптация на едноименния роман на Стивън Кинг от 1996 г. Предлагаме ви няколко цитати от лентата...
Предполагам понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не. По принцип, пътят към смъртта се наричаше "последния път"; ние наричахме нашия "зеления път" - подът имаше цвят на зелена липа. Имахме и електрически стол - наричахме го "Стария Светльо". Живял съм много години, Ели, но 1935 - тя беше специална. Това беше годината на най-ужасната пикочна инфекция в живота ми и също, това беше годината на Джон Кофи.
Той ги уби с обичта им. Сега виждаш ли как е било? Ето така е всеки ден, по целия свят.
Уморен съм, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Уморен съм от болката, която чувам и усещам по света всеки ден. Твърде много е. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Разбирате ли?
Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.
Всички ние дължим една смърт и излкючения няма, зная това, но понякога, о, Господи, Зеленият път е толкова дълъг.
Каквото се случва на Пътя, остава на Пътя. Винаги е било така.
Мисля за всички нас. Вървейки своя Зелен път, всеки по реда си.
