Заслужено спечелил фенове за режисурата на „Тигър и дракон” и „Планината Броукбек”, Анг Лий не е от хората, които претупват нещата. За екранизацията на едноименния бестселър на Ян Мартел той отделя цели 4 години от живота си и всъщност те изобщо не са загуба на ценно режисьорско време. Защото в крайна сметка резултатът е „Животът на Пи”. Това е филм, изпипан във всеки един киноаспект: от подбора на актьори (с един смел, но доста успешен дебют на Сураж Шарма в главната роля), до феноменалната визия, през чудесната режисура, та до саундтрака, за да се получи накрая една топла, мила и шеметно-красива 3D история, която да ти напомни първите срещи с корабокрушенци, да ти плисне това-онова за живота и да ти намигне за важните неща в него. Да, които не са веществени, а истински ценните.
Дори и да си помислите „хм, скука“, когато четете кратката версия на историята “млад индиец трябва да оцелее на лодка посред Тихия океан в компанията на тигър и няколко други животни” - помислете пак. Без сложни послания или дълбоки и преплетени на фльонга сюжетни линии, „Животът на Пи” е филм с главно Ф, който радва основно окото, но покрай това успява да стопли малко сърцето. Всъщност в интерес на фактите, и на нас ни е любопитно как ли би изглеждала същата тази „човешка” история (изпълнена с диви животни), разказана през леко мрачното око на Шамалаян или през романтичната и малко ку-ку визия на Жан Пиер Жьоне (и двамата обмисляни за режисьори на екранизацията на „Пи”), но в крайна сметка Анг Лий е нашият човек и ни харесва.
Защо да го гледате?
Защото последният филм на Анг Лий е приключенски от първия до последния си кадър и предлага екранизация на правилния роман с още по-точните средства. Добавяме опита на режисьора и чудесния актьорски състав, както и набитото око за "що е то операторско майсторство" (отличен 6), а за финал - щедрото използване на компютърна анимация, която изглежда напълно реалистично. В крайна сметка се получава филм, който просто трябва да се види, в кинозала, на 3D.
Вероятност да спечели „Оскар“:
