Наградите "Оскар" са: най-престижните награди в киното, "голямата работа", членската карта за клуба на "голямото "добро утро". И това е така, защото притежателите им, а и претендентите за тях, не се определят от шепа киноспецове от Холивуд, а от близо 6 000 професионалисти – актьори, режисьори, продуценти, сценаристи, музиканти, ПР-и и т.н. Членовете на Академията са предимно от САЩ, но не само. Всичко това трябва да е доказателство за обективност, достоверност, за престиж. Ама друг път!
Нали Академията не се заблуждава, че светът не знае що е лоби и политическа коректност? Иглежда, че това са основните фактори, които определят номинираните в отделните категории.
Номинациите в тези категории са ограничен брой - това е ясно. Няма как всички, които заслужават, да попаднат в тях. Понякога обаче липсата на едни за сметка на други не е просто малшанс, а чиста несправедливост.
Още при обявяването на номинациите, медиите в целия свят обобщиха ощетените – Къде е Бен Афлек?, Къде е "007 координати: Скайфол"? Къде е Тарантино? Къде е Катрин Бигалоу? и т.н. Не съм съгласна с някои от драмите, породени от липсващите в номинациите ("Скайфол"? Сериозно?), но за други съм 100% "за"!
Ето защо тези "други" според мен трябваше поне да получат шанс да се борят за статуетката, ако не и да я спечелят.
Бен Афлек
Как Афлек не получи номинации "Оскар" за най-добър актьор и режисьор при положение, че обра наградите на професионалните гилдии, които споделят членове с Академията? Какво стана? Професионалистите осъзнаха гафа си и решиха да компенсират Афлек с 10 статуетки за цената на един "Оскар". Сбъркали са валутата. Освен ако фаворитът за "Оскар" – "Арго", не се е режисирал сам...
Леонардо ди Каприо
... заслужаваше номинация за Най-добър актьор в поддържаща роля ("Джанго без окови"), защото е перфектен, както винаги. И защото е крайно време да приключат шегите за момченцето с двете лимби и плюнка по брадата на борда на "Титаник". Дори тази му "лигава"роля беше изпълнена добре. А "Плажът", "Хвани ме, ако можеш", "От другата страна", "Генезис"? Всъщност, размислих, дайте му "Оскар" за цялостно творчество!
"Ръжда и кости" (Rust and Bone) и Марион Котияр
"Ръжда и кости" отпадна от надпреварата за "Оскар" за чуждоезичен филм още през септември, когато Франция избра "Недосегаемите" за своето предложение в тази категория. Марион Котияр обаче трябваше да бъде номинирана за Най-добра актриса. От "Ръжда и кости" тежи и боли. Филмът е натуралистичен, хепиендът му нагарча и може да ви остави смутени и леко объркани. Но след него ще ви бъде трудно да се сетите за актриса, която би се справила по-добре с ролята на Стефани – физически и психически "счупена" жена, която успява да се събере, да се "сглоби", дотолкова че да е опора на другите, въпреки че самата тя се нуждае от тази опора повече от всеки друг. Прелестна Марион Котияр, въпреки ужасната съдба на героинята й.
Недосегаемите
Очаквах, че "Недосегаемите" ще постигне това, което се случи на "Любов" на Ханеке – номинации и в голямата филмова категория, и в тази за чуждоезичен филм. Филмът остана без номинация, въпреки че целият свят я призна и я превърна в най-успешния филм на език, различен от английския, за всички времена. Всички тези признания и десетките награди са заслужени. Филмът е като определение на безумно звучащия жанр "драматична комедия". Той е от нещата – филми, песни, истории, предизвикателства – които те убеждават, че можеш да летиш. Можеш, наистина.
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" (The Perks Of Being a Wallflower)
Ако "Наръчник на оптимиста" може да е претендент за "Оскар", то и "Предимствата да бъдеш аутсаудер" има това право. Дори историята на втория е по-интересна. Филмът на Стивън Чбоски можеше да бъде номиниран ПОНЕ за Най-добър адаптиран сценарий (по едноименната книга на Чбоски). "ПОНЕ", защото невръстният актьорски състав (Ема Уотсън, Логан Лърман и Езра Милър и др.), заслужава номинации в актьорските категории. Особено Милър.
bTV Cinema ще излъчи на живо цялата церемония на тазгодишните награди "Оскар"!
