“Дори и за момент не допускайте, че и в реалността съм някой от образите, които играя. Затова се нарича игра.” - казва Леонардо ди Каприо. Кой обаче е човекът, който се крие зад сладникавата външност и проницателно сини очи с талант, който е крайно време да получи признание от Академията?
Всички помним “Титаник” и станалата култова реплика “Не, Джак, не ме оставяй!”. Тази роля му спечели статут на тийн идол, но трябваше да минат години, за да се усетим, че Лео далеч не е лигав актьор, който най-добре от всичко умее да обича до смърт на екрана. По времето, когато “Титаник” разцепи айсберга на големия екран, и уби Джак, за да даде живот на Лео в сърцата на публиката, актьорът е само на 23 години. Светът изведнъж се оказа влюбен в този романтичен красавец, пронизал момичешките сърца с мега амбициозния тогава проект на Джеймс Камерън. Това обаче далеч не е началото на кариерата на русото амбициозно момче, израснало в бедната част на Холивуд.
Когато е на пет години, получава участие в детския ТВ сериал “Romper Room”, но е уволнен за непослушание. “Винаги са ме мислели за малко луд. Мисля, че и досега е така” - казва в интервю Леонардо и всъщност, в това му е чарът. След този първи и твърде ранен неуспешен опит, Лео започва да се снима в реклами, в още няколко сериала (включително в “Parenthood” - роля, която му носи номинация за награда от Young Artist Award) , докато не идва моментът, в който самият Робърт де Ниро не вижда потенциала му и не се спира именно на него (между 400 кандидата) за роля в “Животът на момчето”.
1993 обаче е годината, в която идва истинското предизвикателство за таланта на ди Каприо - драмата “Защо тъгува Гилбърт Грейп” - филм, в който си партнира с Джони Деп и играе умствено изостаналия му малък брат - Арни. Брилянтното му изпълнение носи на Леонардо първата от общо петте му номинации за “Оскар”. Съвсем недостатъчно предвид дългата му кариера, но все пак за образа на Арни Грейп, той споделя - “По времето, когато бях ученик, често забявлявах съучениците си, като се преструвах на умствено изостанал. Така или иначе нямах много приятели в гимназията.” Затова може би изборът му за тази роля и последвалата номинация не са съвсем случаен реверанс на съдбата. “Съдба” обаче може и да е вярната думичка, защото когато ди Каприо говори за кариерата си, често казва “Просто се оказах на правилното място в правилния момент”. И толкова...
Но все пак образите, които изиграва в “Ромео и Жулиета” (Ромео, кой друг) през 1996 и по-късно през същата година - в “Стаята на Марвин”, са впечатляващи, то истинският пробив в сърцата на феновете дойде година по-късно с ролята му на Джак Доусън в “Титаник”. За този период от живота си, ди Каприо казва: “Изведнъж се оказах на корицата на всяко списание по света.” Само че актьорът не се поддава на мъгливата слава и за разлика от други свои колеги, оказали се “изведнъж” в центъра на горещите медийни прожектори, не спира да работи.
Леонардо казва: “Това, че всички започват да те разпознават на улицата, не е наградата за работата ти. Удовлетворението от нея идва тогава, когато филмите са направени наистина добре и получават заслужено признание.” Макар почти всички ленти, в които Леонардо участва, да са неизменно съпъствани от великолепни актьори и брилянтни режисьори, които действително получават заслужени награди, самият Лео все не успява да занесе свое собствено признание у дома. Затова пък остава здраво стъпил на земята - споделя, че не съжалява за цената, която плаща за славата си - “Има толкова по-сериозни проблеми по света. Знам, че има много хора, които биха искали да са на мое място. Чувствам се благословен, аз съм късметлийско копеленце.” Може би заради тази негова нагласа колегите му често казват, че Леонардо е един от най-земните хора, които са срещали в бранша, а Мартин Скорсезе говори почти с обич за връзката, която е успял да създаде със своя актьор - “Такава беше магията, която се получаваше между актьорите и режисьора през 70-те.” - казва той - “Вече не се среща толкова често.”
Може би ще останете изненадани в колко филма се е снимал Леонардо - при това, дори и да не са се превърнали в мания от калибъра на “Титаник”, те винаги са добри. Съвсем сериозно. Всъщност може да се каже, че Лео е от хората, станали жертва на предразсъдъците - хубав, млад и обичан от тийновете, мнозина решиха, че красивото му личице, а не талантът е онова, което му печели ролите. Това обаче съвсем не е вярно, а “критиците” очевидно не са си подготвили добре домашното. Защото всъщност Лео се отдава изцяло на всяка своя роля, без значение дали участва в тежка драма и играе хероинозависим в “Баскетболни дневници”, дали ще е търсещ свобода младеж в “Плажът” или ще е брилянтен измамник в “Хвани ме, ако можеш”. Леонардо просто обича работата си - “Да имаш възможността да правиш това, което можеш най-добре и да си щастлив от този факт - това те поставя в по-изгодна житейска позиция от тази, в която се намират мнозина други” - казва скромно актьорът.
Така че - дали ще си партнира с Мартин Скорсезе в “Aвиаторът” или в “Бандите на Ню Йорк” или пък ще е любимият ти полицай под прикритие в “От другата страна”, ди Каприо просто няма насита в избора си на роли и не хаби време и енергия в опита си да ги направи възможно най-автентични. Затова е напълно възможно да ти е влязъл под кожата в ролята си на мошеник, търсещ диаманти в “Кървав диамант” или пък да те е грабнал с изпълнението си на герой “с изненада” в “Злокобният остров”. Не е никак изключено именно той да е човекът, който ще те накара да си зададеш най-много въпроси за реалностите и сънищата в “Генезис”, да ти стане съвсем антипатичен с ролята си на отегчен и жесток плантатор в “Джанго без окови” или да те върне в блясъка на 1920-те с ролята си на безсмъртния романтик Гетсби във “Великият Гетсби”, където още веднъж, 17 години след “Ромео и Жулиета” и 16 - след “Титаник”, отново обича до смърт на екрана. И това всъщност много му отива.
Ако Гетсби е затворил кръга на романтичните образи, които разпърхват пеперудите в стомаха на заклетите романтички, може би е време най-после да го оставиш намира и му кажеш “Евала!” за ролята му в биографичния филм “Вълкът от Уолстрийт”, който пък му донесе трета номинация за Оскар в категорията “Главна мъжка роля”.
Защото Леонардо ди Каприо, помним, в действителност не е нито един от тези герои. И е просто Лео, който е крайно време да получи своя “Оскар”. Лео пак е мъртъв… да живее Лео!
