Няма отговор на този въпрос, който да не предизвика полемика. Защото Куентин Тарантино е от режисьорите, които или много харесваш, или въобще не, но различната и съвсем „негова си” гледна точка към историите, които разказва, е неоспорим факт. Според нея на екрана е задължителна перфектната актьорска игра, саундтракът остава в необятно много списъци „любими” , хуморът е в своя собствена „Тарантино категория” и между всичко това се лее щедро кръв - с повод и без. Разбира се, от време на време се мярва някоя нетипична, но секси по свой начин боса хубавица, която… да, възможно е да носи пушка или меч и ако е така, то със сигурност „не се страхува да ги използва”. Но това е друга история.
В „Джанго без окови” правосъдие раздават Джейми Фокс и Кристоф Валц, които са най-малкото нетипична комбина за „времето”, в което уж се развива действието на филма. Компания им правят Леонардо ди Каприо – в ролята на отегчен до жестокост плантатор, Самюел Л. Джаксън с оценка за изпълнение 6, както и още няколко актьори „на място”, които няма да изброяваме, за да забележите сами (подсказваме – самият Франко Неро от оригиналния италиански „Джанго“ - бел.ред.). Те не разиграват някаква сложна история, нито пък са в ролята на герои със съмнителни мотиви, но за ценителите на спагети уестърните, както и за онези, които обичат „другата” гледна точка, която да полее с кървава справедливост представата им за робството и други теми-клише – любов, лоялност, справедливост, приятелство, възмездие, филмът си струва.
Защо да го гледате?
Защото когато Куентин Тарантино обяви, че ще се заиграе със спагети уестърните и ще направи реверанс към любимия си Серджо Корбучи, а на екрана са гореизброените актьори, просто трябва да го видиш.
Вероятност да спечели „Оскар“: