След като американските поп звезди Фарел Уилямс и Робин Тик бяха осъдени за плагиатство на песен на Марвин Гей, музикалният бизнес е поставен пред сериозно изпитание, коментират световните медии.

Съдебен състав в Лос Анджелис осъди Уилямс и Тик на 7,4 милиона долара, за това, че са използвали неправомерно песента на Марвин Гей от 1977 г. Got to give it up за своя хит Вlurred Lines.

„Това е пирон в ковчега на замиращата музикална индустрия”, коментира по този повод композиторът Грег Уелс, автор на хитове за Адел и Кейти Пери. Той подчерта, че след произнасянето на присъдата много музиканти рискуват да застанат пред Темида само защото са се вдъхновили от своите кумири от миналото.

От подобен ход на събитията се притеснява и композиторът Майкъл Харингтън, музикален експерт в Нашвил. „Никога досега е нямало такава необоснована присъда. Мелодията не е била изкопирана, нито пък текстът, нито партиите на китарата!”, коментира Харингтън.

Всъщност спорът пред съда се водеше за записа на Got to Give it Up и за партитурата на парчето. Композиторът на Шакира Бъзбий пък подчерта, че поради огромната продукция не рядко песните имат доста общи неща. Ако за всяко повторение ще се водят съдебни дела, няма са се стигне доникъде. В повечето от случаите приликите имат случаен характер, допълни той.

Музиколожката Санди Уилбър, която свидетелства на процеса в полза на Фарел Уилямс и Робин Тик, припомни, че процесите за плагиатство станаха особено многобройни през последните две години. Това се дължи на кризата в музикалния сектор, чиито приходи се топят заради незаконното сваляне на хитове и албуми в интернет.

„След тази присъда, композиторите плътно ще си затварят устата, когато ги попитат от кого се вдъхновяват”, заяви тя.

Междувременно Ройтерс съобщи, че Робин Тик и Фарел Уилямс възнамеряват да обжалват присъдата за плагиатство за 7,4 милиона долара. Те продължават да твърдят, че Blurred Lines си е оригинална тяхна песен, написана от самите тях, и че съдебният състав е бил убеден в противното от показанията на експерт, които не е трябвало да бъдат допуснат до делото.

Те се основавали на запис на оригинала, а не се базирали в партитурата. По думите им само нотираната музика има право на авторска защита, а не записаната.