Има бунтовници и без кауза. Гневни млади (или не чак толкова гневни и не толкова млади) хора, които се нуждаят от изява, защото имат да казват нещо. Намират я в думите, в мелодиите, в и двете заедно. Така често се ражда музика. Съществуват обаче и такива, които влагат в творението си смисъл, излизащ от границите на собственото им живеене. Тогава нещата са по-дълбоки, по-наситени, по-истински даже. Тогава са като морето. Точно то е в центъра на тази история. Средиземно море е главен вдъхновител за испанския композитор и продуцент Хавиер Лимон при създаването на албума “Mujeres de agua” ("Жени от вода”). Дискът включва 12 песни изпълнени от 12 жени. Звучи като приказка и започва точно така.
Един ден влюбеният в средиземноморието Хавиер от Мадрид тръгнал на пътешествие по бреговете, за да търси музика. Обикалял дълго време, учил се да свири на традиционни инструменти, слушал звуците на тези земи. Вдъхновен от пейзажите, хората, храната, историята и културата, създал музика, която ни води в Испания, Португалия, Гърция, Турция, Израел, Тунис, Ливан. Музика, която отваря път на душата назад във времето, над вълните, в дълбокото и там, където морската пяна се разстила по пясъка.
Освен душата, на пътешествие се отправят и мислите. Някои от тях остават за малко да пият чай в Истанбул заедно с неземния глас на кюрдската певица Аюнур Доган, минават през Испания за кипваща кръвта голяма чаша сангрия и се спират по гръцките пристанища, за да се пореят над смеха на летовниците.
Целият албум на Хавиер Лимон е подчинен на красотата. Тази на морската вода и женските гласове. Самият той признава, че пишейки песните, е имал в съзнанието си точните певици, които да ги изпълнят.
Тук е любимата му Конча Буика (която сме гледали на българска сцена), съвременният синоним на фадо музиката Мариза (която отново ще видим в София) и изключителният фламенко глас на Естрейа Моренте.
Хавиер Лимон е ненаситен в търсенето си. Не му е достатъчно да вплете в музиката си инструменти като кларинет, бозуки и уд, но и ни среща с един рядък език – ладино, на който са говорели сефарадските евреи. Освен това си измисля стилове. Посъветван преди време от бащата на Естрейа – Енрике Моренте, да не оставя песните си без стилово определение, Хавиер ни представя ливано-иракска песен, бозуки фламенко, турско пасо добле и полъх от адриатика.
Малко и за самия герой на приказката. Освен пътешественик, който прави записи в Палестина, Богота, Буенос Айрес и Мароко, той е и сред най-награждаваните продуценти и създатели на съвременно фламенко в Испания. Работил е с Пако де Лусиа, Енрике Моренте и Бебо Валдес. Казва за себе си, че нито е кой знае какъв певец, нито кой знае какъв китарист и заради това за него е важно музиката, която прави да е дълбока. В това е каузата му. Тя звучи и в албума "Mujeres de agua”.
Тази приказка не е с обичания щастлив край, но не е и съвсем мрачна. Продължава така: когато пътешествието води Хавиер Лимон в Иран той разбира, че жените с едни от най-хубавите гласове на света не могат да бъдат чути. Забранено им е да пеят пред чужди хора. Религията и мъжете не им позволяват. Заради това Хавиер посвещава всяка дума и нота в проекта си на жените, които нямат право на глас. Прави албума за онези, на които им е забранено да пеят, заради криворазбрани религиозни норми, защото музиката е като водата – стихия, която не може да бъде спряна от нищо.
