Имало едно време, преди близо 3 дни, музикално царство, наречено EXIT Adventure. В неговите владения в рамките на 7 дни (10-18 юли) музикални фенове от целия свят се веселили (яли и пили)... докато се крили от „кишата”. Кой както и колкото могъл. Ето как успях аз – един EXIT посетител на четири години и един милион (по)желания...
Минаха 3 дни. Приказката закъсня. Сигурно, защото Акълът, Спомените и Впечатленията бяха за държани на граничния пункт. Кой точно? Няма значение. Може да бъде всеки от четирите, които преминах на връщане от Будва (Черна гора) в София. Физически се материализирах под утринните кубета на Александър Невски на 19 юли сутринта, но Акълът, Спомените и Впечатленията изоставаха по завоите в Черна гора. Много завои, много нещо, а до тях много красота, много чудо.
Но да ви запозная с началото.
„Неприятно ви е, Злодеида”
Ако ви трябва картинка на нещо едновременно красиво и грозно, представете си Анджелина Джоли в ролята на Злодеида – злата мащеха от Спящата красавица. И да не сте гледали филма, поне сте мернали снимка, а историята ви е известна. От 10 до 13 юли Нови Сад беше Злодеида. Любимият град ми се облещи така „злосторен” за първи път от четири години. Беше скрил красотите си под навъсени облаци, кофти настроение под формата на дъжд (на сръбски е „киша” – много по-подходящо!) се изливаше периодично или непрекъснато. Музикални фенове имаше много, но бяха омагьосани (освен, че много от тях сами си се омагьосват, да са живи и здрави) и приличаха на последователите на Уилям Уолъс от „Смело сърце” – опърпани и кални или опърпани от калта. Посещението на фестивала в иначе гостоприемната Петроварадинска крепост се бе превърнало в опълчение – непрекъсната борба за запазване на равновесие, запазване на настроение и запазване на кецове. Паднаха „жертви” – заседнали джапанки, изоставени обущета и захвърлени дъждобрани, затънали в калта, сигнализираха за опасните участъци. Пред главната сцена англичани се мятаха с кал...
„Могат да ни отнемат слънцето, но никога няма да ни отнемат музиката”
Злите сили, които витаеха над Нови Сад, може и много да се бяха постарали с кишата, но нищо не може да попречи на един музикален фен да стигне до музиката си. Е, може малко да го ограничи... На фона на изброените условия, схемата за избор на концерти за гледане в калта се промени на място. От оградените с жълт маркер артисти в програмата ми някои отпаднаха на принципа „гледала съм ги” и „ще преживея да не ги гледам”, а останалите оцеляха заради „ако ще да падне небето, отивам!”. Тъжно. Никой меломан никога не бива да бъде поставян пред такъв избор, но се случи и липсата на нови спомени с любими артисти, като S.A.R.S. и Dub FX, ще боде като вретено още много време.
Когато ти се натрупат много злодеи, имаш един избор – озъбваш се! И стотици хиляди (общо 260 000 за EXIT и Sea Dance, по данни на организаторите) музикални фенове се озъбиха на Злодеида и впрегнаха целия си фенски ентусиазъм и непукизъм, за да направят най-добрия EXIT за себе си със своите положителни герои.
Моят EXIT отново бе дело на ексклузивна група весели EXIT-ъри (повече за породата тук>>>) и специалното участие на Деймън Олбърн, Asian Dub Foundation, Rudimental, Pretty Lights и Sub Focus – почти в този ред, но 100% в този вид. Онези, които изключих от спомените си (например Skrillex) просто не се оказаха моите положителни герои... За радост, и тази година имаше банда, която сама ме намери. Dvadesetorica е 20-членна група от Сараево, която изпълваше Fusion Stage на EXIT на 12 юли, освен с люде, с неописуеми движения, хумор и парчета като “Radio Skaka”
След мокрите, но все пак доволно музикални, емоции на EXIT Festival, се отправихме с „влажни” надежди към Sea Dance Festival в Будва, Черна гора.
„През девет планини в десета...
... или около 6 часа, след като ти е дошло до гуша от път и завои” – това е моят отговор на въпроса „Къде е Будва?”.
Лилипутите попаднаха в страната на Гъливер
... и Гъливер беше величествен. Първо го видях през нощта, едва – едва. Усещах само, че на светло ще се изперчи с "Ихааа". Така стана.
Дългочасовият път за Будва преминах на „крилете” на двуетажен автобус с екстремно придобито резервно „крило”. Случва се. Гумите се пукат. За щастие, тая гума не е като оная, „Жоро е невинен” и имахме резервна. След половинчасово показно на сръбския шофьор Миле, преобразен като Супер Марио, отново летяхме с 40 км/ч към Адриатика.
С всеки час бавното пътуване заприличваше все повече на безкрайно. Но край все пак имаше и само след няколко кратки часа сън вече можехме да се радваме на Будва. Да живей късата памет! Човеците сме късметлии, че притежаваме способността в минутата, в която ни стане хубаво, да забравим часовете, в които ни е било неудбно. Да живей!
Та за Гъливер – наистина е величествен! Става въпрос за планините, през които се простира целият път през Черна гора и чиито грамадни стени ограждат впечатляващи каньони и се „укротяват” не особено плавно, едва когато достигнат бреговете на Адриатическо море.
В подножието на „Гъливер” из цяла Будва, чак до плаж Яз (2.5 километра на запад), където бяха сцените на Sea Dance Festival, в продължение на 4 дни пъплеха „лилипути” от близо и далеч - значително по-малко на брой от музикалните фенове в Нови Сад, но все така ентусиазирани. Да живей и фенският ентусиазъм, защото времето в красивата Черна гора не беше много по-различно от това в съседска Сърбия. Дъждът бе по-слаб и краткотраен, но напълно достатъчен, за да омаже пейзажа точно навреме за концертите всяка вечер. Както се случи и в Нови Сад,хиляди фенове преджапаха през неудобствата и се забавляваха с Jamiroquai, Example, Underworld, Kiril Djaikovski feat. TK Wonder, Роджър Санчес, Марк Найт и т.н.
Kiril Djaikovski и жената на чудесата
За трети път гледах шоуто на македонеца, за трети път с чудесната TK Wonder и се надявам на четвърта среща, защото е емоция, която човек заслужава да преживява често. И щеше да бъде съпреживяна с още някой и друг фен, ако всички бяха разбрали за промените в програмата този ден и изместването на концерта с два часа по-рано... Кофти.
Имаше и други кофти неща в организацията, но не ми се говори за това. Просто, защото винаги има нещо, което може да е по-добре навсякъде и с всичко. Тези отрицателни герои в приказното приключение са гадове, но присъствието им прави положителните герои още по-готини. Търпя ги и ги унищожих с оправданието на първото издание, със свежото излежаване на плажа в горещите междудъждовни часове, с музиката, която всеки сам за себе си е отговорен да осигури, както намери за добре. Така е на фестивал. И половин час пред празната реге сцена с музика от „уредбата”, с крака в пясъка и усмивка към всичко, което те радва, може да е също толкова вълнуващ спомен, колкото един час пред пълната сцена с музика от любимия ти изпълнител и с усмивка за всичко, към което те препраща тя.
EXIT Adventure си беше приключение - за всеки в различна степен музикално, в различна степен запомнящо се, в различни участъци на скалата за положителност и в противоположни краища на скалата на намеренията – от „никога вече” до „винаги пак”.
Аз? Винаги.
