"И утре е ден" – помисли си с надежда еднодневката." Изми си зъбите и заспа. Довиждане.
Така с надежда заспиват и EXIT-ърите на петата и последна сутрин на фестивала в Нови Сад – заблуждавайки се, че ще се събудят същите. Няма как.
EXIT R:Evolution 2013 приключи (10-14 юли). Тазгодишните EXIT-ъри обърнаха гръб на крепостта и неизбеляващата любов към Лана и скочиха в ежедневните си кожи, заредени с музика, спомени и планове за догодина. И аз бях там. Заради моята музика, спомени и пожелателното "догодина”...
Тази година фестивалът EXIT за първи път бе официално 5-дневен. Истината е, че и предишни години Нови Сад се пълни с "орки” няколко дни преди официалния старт и винаги има някакви подгряващи събития и концерти. Тази година обаче лентата трябваше да среже Найл Роджърс и Chic. И я сряза, де. Докато на улица Koste Nada – отвъд крепостната стена, през една улица и в близост до тамошния умален парк "Заимов” - в двора на номер 9, шестима EXIT-ъри режеха лентата на 5-дневен разговор за чистотата на чаршафите, миризмата в квартирата, едно кандило и "кораба майка” – хазяйката. Както пощальонът никога не звъни два пъти, така и хазяйката никога не идва рано с виенски кифли и кани кафе – въобще не вярвайте на такива глупости. Хазяйката обаче ще идва често, ако си решил да оставиш плащането за другия ден, в който идва останалата част от групата, която всъщност не познаваш. След две години в Нови Сад – първо на къмпинга, а след това в хотел – тази година бяхме на квартира. 15 евро на вечер. Няма как да е по-близо до входа на фестивала. Топла вода. Вътрешен двор. Люлка. Смешно животно. Изреждам само положителните качества на дома ни, защото останалото е трудно за обяснение. Но домакините ни са мили... за разлика от русите им съседки.
Всъщност, ако сте фестивални люде, знаете, че тези мероприятия разкриват неподозирани качества на човешкия характер. Ще се изненадате колко битови неволи можете да понесете, само и само да сте там! И си ги понесохме с удоволствие...
Удоволствието цифром: 16+10. И словом:
За 5 дни се усмихвах пред сцените на 16 различни изпълнители/групи и се смях до рев с още 9 човека почти целодневно. EXIT е и хората, беше казал някой, когото обичам =) И ако има смисъл да изредя имената на всеки EXIT-ър от компанията, заради индивидуалния му суперпринос към преживяването, няма смисъл да изредя имената на някои изпълнители, които гледах. Аз обаче EXIT-ъри не деля и си ги запазвам за мен, а изпълнителите, които си заслужих(а) са:
- Алис Ръсел – първият концерт, който гледахме тази година. Изводът от него е, че имаш ли талант и глас-Вселена, можеш да си позволиш да се облечеш като хибрид между черна версия на Голямото пиле и тигър. Всичко ти е простено. Животът 100% е по-лесен, когато си талантлив.
- Kiril Dzajkovski – Atoms For Peace има какво да научат от него по отношение на точността. Концертът му започна в 2:00ч., както бе обявен и за повече-от-час време си спечели фен до гроб в мое лице, като лицето Аз не бе единственото впечатлено. Музиката му е като буря за закуска, като "най-доброто нещо за старт на деня", за старт на фестивала, за старт на каквото и да е с неопределен период от време остатъчна хубавост.
- Atoms For Peace – не съм фен, но и не бях слушала повече от 2 парчета, заради липса на интерес. Концертът обаче беше много добър, въпреки че започна около час, след като вече ми беше писнало да чакам т.е. с час и половина закъснение. В супергрупата на Том Йорк, както я наричат, наистина има супермузиканти и, в съчетание с подходящата мултимедия и жуженето на екзалтирани фенове, в преживяването има нещо магично. Има нещо, което оставя удоволствие и удовлетворение дори и в не-фен, като мен. Като се замисля, "нещо”-то може и да е басът на Флий от Red Hot Chili Peppers, който според мен трябва да лети в Космоса. Запис на баса имам предвид, Флий остава за земляните. И движенията на Том Йорк също.
- Дилайла (Delilah) – за първи път присъствам на акустичен концерт на EXIT. Само един невръстен китарист и красивата Дилайла успяха да зашеметят феновете пред Fusion Stage, която по принцип е свикнала на сътресения от рода на House Of Pain (преди 2 години) и Rambo Amadeus (тази година). Безупречен глас. От онези, които звучат толкова силно, чисто и лесно, че си мислиш, че ако отвориш уста, и ти така ще запееш. Опитах. Само така си мислиш...
Rudimental бяха разочарованието на фестивала. Защото не дойдоха. Не съм се и интересувала за причината. Няма значение. Но EXIT ми дължи едни Rudimental и ще настоявам да си ги получа. Догодина. И ако си записва, да не забрави и Bastille. За останалите ще преговаряме...
Вече втори ден откакто Петроварадинската крепост ни видя гръбчетата. Жалко, че няма друг механизъм за сбогувания. Някой трябва да измисли нов финален кадър. Нали по-чудесно би било, когато EXIT-ърите поемат в тъжната посока на моста пред крепостта, Тя да може да им вижда щастливите физиономии?
