Депозирането на желязо в световните океани може да спре климатичните промени. Това установи международно проучване, водено от германския специалист Виктор Сметачек.
"Наторяването" на океаните с железни съединения води до цъфтеж на фитопланктона. При този процес се блокират значителни количества въглероден двуокис на океанското дъно", заяви Виктор Сметачек, учен от Института за морски изследвания Бремерхавен в Германия.
Специалисти от цял свят се опитват да намерят начини за складирането и неутрализирането на въглеродния двуокис, който е един от главните виновници за парниковия ефект и за климатичното затопляне. Опитите, проведени от Сметачек и екипа му през 2004 г. в топлите морета, дават окуражаващи резултати в тази насока. При петседмичните експерименти е установено, че диатомеята, един от най-често срещаните видове фитопланктон, достига апогея си четири седмици след "наторяването". След това тя бързо умира, образува вискозна маса, която се депозира на морското дъното.
Обработеният със 7 тона железен сулфат фитопланктон впримчва големи количества от споменатия газ от повърхността на океана и го отправя към дълбините, като го блокира за столетия.
Това е първият успешен експеримент, при който се доказва, че въглеродният двуокис може да бъде погълнат от специфични растения, които да го отправят към морското дъно. Но все още не е изяснено какво може да бъде въздействието на подобно "наторяване" с железен сулфат върху морските екосистеми.
През 2007 г. експерти от Световния съюз за опазване на природата посочиха рисковете от този метод. А в изследването на Сметачек не се държи сметка за въздействието на "наторяването" върху околната среда. Широкомащабното депозиране на железни съединения понастоящем е забранено от Лондонската конвенция за предпазване на моретата от замърсяване, припомня Ройтерс.
