Американнски учени изследваха отпечатъци от дъждовни капки в почвата, за да надникнат в миналото на Земята преди 2,7 милиарда години, предаде БТА. По онова време Слънцето все още било младо и слънчевата светлина била с 30 на сто по-слаба, отколкото е днес. Теоретично погледнато, слънчевите лъчи не били достатъчно силни, за да може температурата на земната повърхност да надхвърли 0 градуса по Целзий.

Геолози обаче установиха, че вода в течно състояние е имало в изобилие по онова време и вероятно дори преди 4 милиарда години.

На какво се дължи този парадокс, свързан със слабо светещото младо слънце?

Учените предлагат няколко хипотези, за да обяснят наличието на температура, съвместима с водата в течно състояние - атмосфера, която е много по-плътна от днешната, голяма концентрация на парникови газове или комбинация от двете.
 

Специалисти по науки за Земята и екзобиология от Вашингтонския университет в Сиатъл избрали друг метод, базиран върху наблюдения на отпечатъци от фосилизирани водни капки на 2,7 милиарда години във вулканични скали в РЮА, за да заключат каква е била атмосферата през онази епоха. Идеята е оригинална и проста - колкото по-плътна е атмосферата, толкова по-трудно дъждовните капки преминават през нея. Скоростта, с която дъждовната капка стига до земната повърхност, е обратно пропорционална на атмосферното налягане.

С изследването на размерите на отпечатъците от капки, учените могат да заключат каква е била скоростта им и следователно каква е била атмосферата. Отпечатъкът от капка зависи и от други параметри, по-специално от размерите й. "Изследвания показаха, че размерите на дъждовна капка рядко надхвърлят 6 мм на земната повърхност, независимо какво е атмосферното налягане, заявиха учените. В днешната атмосфера тези едри дъждовни капки падат със скорост около 9 метра в секунда. Ако обаче древната атмосфера е била по-плътна, скоростта вероятно е била по-малка и в резултат размерите на отпечатъците върху почвата са по-малки".

За да решат това уравнение с няколко неизвестни, Санджой Сон и екипът му наблюдавали падане на капки с различни размери върху вулканична пепел. Съставът й бил същият като този на южноафриканските скали, съдържащи фосилизирани отпечатъци от капки. След това учените сравнили двете поредици отпечатъци.

"Ако най-големите отпечатъци са оставени от най-едрите капки, атмосферното налягане преди 2,7 милиарда години не е било два пъти по-голямо от днешното, заключили учените. Тъй като подобни едри капки падат рядко, по-вероятно е древната атмосфера да е била сравнима с днешната и дори да е била наполовина по-малко плътна. Голямата концентрация на парникови газове вероятно е главното обяснение за високата температура на земната повърхност по онова време".
 

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".