"Клубът на 27-те" награждава певеца. Те са най-върлите почитатели на големия италиански композитор Джузепе Верди.
"Това са 27-те члена на тази група, колкото са и на брой оперите на Верди. Всеки един от тях носи освен собственото си име и името на една от оперите на му. И връчват тази титла. Оказа се, че мен са ме наблюдавали от много години. Харесал съм им и ми дадоха тази титла, която е изключително голяма чест за нас певците", разказваа Владимир Стоянов.
Той смята, че това е награда, която тежи. Защото го задължава да защитава по най-добрия начин името на своя музикален покровител. И споделя за рицарите, които сам е срещал през живота си.
"Най-любимият ми е моят бивш учител, моят учител, казвам бивш, защото вече не е между нас – Никола Гюзелев. Един човек, който да те доведе до момента, в който да повярваш в себе си. Това е най-важното. И това се случи тогава с него", спомня си Стоянов.
Преди тръгне към международна кариера, Владимир Стоянов е бил вече на щат в България. В операта в Пловдив. Макар и да не е търсил задължително реализация в чужбина, тя го намира.
"В "Сан Карло" в Неапол в ролята на Макбет. Това беше големият ми неочакван дебют, защото идеята беше, че ме взеха в този театър като резерва. Аз не трябваше да пея дори в спектакли. И благодарение на това, че моят колега знаменит тогава се отказа от втория си спектакъл, аз го изпях и дебютирах в този театър. И година след това дойде и "Ла Скала" със "Силата на съдбата", сподели той.
Един от най-красивите спектакли, в които участва Владимир Стоянов, е "Риголето" на фестивала в Парма.
"Сцената е в едно езеро. Сцената е кръгла и имитираше манеж, цирков манеж. С една огромна глава, която дефакто е копие на моята глава, на Риголето. И в зависимост от моето изражение на лицето, самата глава е висока 5 метра и широка 2,5 метра, което е колосално. Нещо като сфинкс. Нещо уникално, което си затваря очите. Движи си устата. Гениално измислено технически. Прилича на холивудски филм наистина от визуална гледна точка."
