Еднакви лица, различни роли. Звучи познато. И не е от вчера. Интрига, цирк, шутове, комедия, корупция, бюрокрация, лабиринт... „Комедия на корупцията“ пресъздава познатата до болка реалност от написания преди сто години роман „Процесът“ на Франк Кафка...

„Маломерното прилагане на законите, ежедневните свидетелства за повсеместната немара, усещането за цикличност при появата на лъжегероите, които наивно и отчаяно следваме – всичко това и много друго е производно на нас самите“, казва Васил Дуев-Тайг. Той максимално е развихрил своята режисьорска фантазия в представлението, в театър „Българска армия“. Крайният резултат е едно (малко дълго) пътешествие в онази част от миналото, която сякаш никога няма да ни напусне.

Корупцията през погледа на комедията изглежда като симпатично уродливо човече, загнездено в най-устойчивите полета на човешката психика. Настървението, с което спектакълът провокира, би могло да докара до лудост средностатистическия чиновник. За зрителя това са два часа смях, близък до този, който носят гоголевите герои.

Снимка: театър Българска армия / Борис Урумов

Светът на Йозеф К,. и около него, е представен в цялата му ненормалност, брутална шарения и откаченост. Част от това са и недразнещите аналогии с днешната българската действителност. Жълто паве, вместо златно кюлче, ремонт на ремонта, мижав интерес и обявяването на спирките от софийското метро – все „пълни глупости, но ще ги изпитате върху собствената си кожа“, както казва един от героите в пиесата.

Васил Дуев-Тайг е успял да надсмее парадокса, без да лицемерничи и да гледа темата отвисоко. Разказвайки за парадокса, той самият превръща режисурата си в парадокс. Заради цялата смесица от похвати – театър, кабаре, мюзикъл, балет, акробатика, кино... 

Снимка: театър Българска армия / Борис Урумов

В ролята на Йозеф К. е Ясен Атанасов. Поредно запомнящо се присъствие на актьора, който тук надминава себе си – и с наученото от хореографските уроци на Филип Миланов. В една от сцените – когато го изхвърлят – той буквално отлита от единия до другия край на 10-метровата сцена. Каскада, достойна за дубльор в киното! И за много удивителни...

Другият своеобразен гръбнак в спектакъла е Симеон Дамянов, в ролята на конферансието. Младият актьор с успех пресъздава мисията на своя персонаж – носител на общия дух на абсурдност.

„Комедия на корупцията“ има един голям плюс – динамична визия, която през погледа на Тайг, нито за минута не остава за сметка на съдържанието. Въпреки „дописванията“ на текста, Кафка и неговият реализъм остава в ядрото на този прочит, заедно с въпросите, които го вълнуват като автор – отчуждението, вината, житейската тревожност...

В останалите роли са Ахмет Исмаил, Владимир Матеев, Гергана Плетньова и Луизабел Николова.

Преводът на текста е на Димитър Стоевски. Сценографията и костюмите, в духа на цирка, са на Даниела Николчова, музиката – на Христо Намлиев. Драматург е Анита Ангелова. Използвани са  песни на българската формация Help Me Jones, в чиято музика се усеща влиянието на 80-те години.