През годините някои от най-големите звезди в музиката са подминавали България, въпреки че изнасят концерти в съседни столици като Букурещ и Белград, които също са били зад Желязната завеса. Защо това е така, разказва Румен Александров, създател на Alexandroff Ragtime Band и организатор на редица джаз събития.
Би Би Кинг е бил уговорен да дойде у нас и да свири срещу 10 000 долара. „Това се случи между 1988 и 1990 г., но не се намери кой да даде тези пари“, спомня си Александров. Тогава Би Би Кинг беше в силата си, легенда е, че тези световни имена са много скъпи, допълва той.
По думите му Пат Матини, друго голямо име в света на музиката, е бил готов да свири в София за 3000 долара, тъй като по това време е имал участие в Букурещ и за него не е било проблем да направи това малко „отклонение“.
Безобразие, когато наши пишман звезди искат по 10 000 лв., лошото е, че някъде някой глупак им ги дава, коментира Александров. Концертът на неговия Alexandroff Ragtime Band – формация с близо с 35 годишна история, бе сред акцентите във втория ден от джаз фестивала в Банско (8-14 август).
Няма конкуренция сред музикантите, които свирят диксиленд, няма и голяма колегиалност, но това не пречи да имаме добри отношения помежду си, продължава Александров. Разказва как преди много години нотите за тази музика били кът и истинска ценност.
Съпругата на търновски музикант финансирала купуването на няколко сборника с аранжименти от Париж, но забранила на мъжа си да споменава, че има такова „богатство“ в себе си – за да не стига то до други музиканти. „Борим се за кокал, а то няма кокал“, обобщава с тъга Александров.
Опитвал се е да привлече големи български музиканти за членове на Alexandroff Ragtime Band, но все не се получавало. Оказало се, че те не можели да изсвирят две ноти от диксиленд. „Затова ние сме затворен кръг, много трудно се намират музиканти са диксиленд, а ние сме, кажи-речи, едни и същи от 30 години“, подчертава джазменът.
Не крие възмущението си, че навремето е имало няколко измислени легенди, които били узурпирали цялото пространство. „И като станеше дума за джаз, само техните имена се въртяха, бяха си свили едно гнезденце, свиреха си едни и същи 15 парчета, и нищо друго, и ето така се създават легендите“, разяснява Александров.
През годините той е акомпанирал на Михаил Белчев, Грета Ганчева и други български изпълнители. Сега в неговия бенд има две вокалистки – Мери Начева и Десислава Тилева. Те не са много популярни в родината си, защото кариерите им, особено тази на Мери Начева, е минала в чужбина.
Няма кой даде 2000 лв. за диск, затова от 2006 г. не сме влизали в студио, обяснява Александров. Според него най-трудно е да се прави музика в момента, като „измислената карантина е едно на ръка“. Обстановката е такава, че няма желание да се слуша онова, което наричаме „нормална музика“, казва той.
Негодува, защото едно време всеки почитател на сръбската музика е знаел кой е Ричи Блекмор и какво е Deep Purple, а сега знаят кой е Миле Китич, нo понятие си нямат от Deep Purple. „Макар че самият Ричи Блекмор трябва да бъде съден за развращаване и насочване на българското китарджийство в неправилна посока“, завършва с усмивка музикантът.
