Лили Иванова разпродаде и трите концерта в НДК седмица преди първия от тях. Новината си струва да бъде повтаряна, защото за най-голямото име в българската поп музика това се случва за поредна година. А в последно време капацитетът на зала 1 рядко се запълва.
Какво се случи на 8 декември? Четири хиляди възторжени почитатели, 120 минути живо пеене, нова и изцяло българска музика, нов звук, 10-минутен бис, изненади...
Щом светлините заблестят, ставам светлина... („Този миг“)
Има една особена енергия в залата преди всеки неин концерт. Тя е като мъгла и като воал, като нещо, което и усещаш, и виждаш, но не можеш да обясниш какво е. То е като настръхване – от нещо хубаво, което ти предстои. Като тръпката от очакването да се срещнеш с музиката и с изкуството без оцветители.
Когато Лили Иванова се появи на сцената, без дори още да е запяла, цялата тази енергия се превръща в електроцентрала и процесът започва – взаимодействието между Нея и публиката. Това важи единствено за нейните концерти.
Знам, че тя лети... („Бялата птица“)
И макар, че е здраво стъпила на земята, тя лети. И този полет е заразен. Вижда се в очите на хората. Всеки от тях лети, отнесен в свой собствен свят, вдъхновен от песните й. Защото има само една крачка от това просто да пееш до съвършенството да докосваш с гласа си. Тази крачка се нарича емоция. Ако така се измерва талант, то Лили е на две крачки пред всички останали.
„Виж, колко е малък човека и веднага се мушна“, каза с усмивка Лили след като прие кошничка с цветя от своя малка почитателка. Момиченцето успя да се промуши сред хората и да се качи на сцената след една от песните. Този момент бе възнаграден с бурни аплаузи.
Не времето лекува всички рани, а любовта... („Шепот“)
Лили Иванова е сред малцината изпълнители, които могат да си позволят да правят концерт с 80 процента нова продукция. И публиката пак е доволна, и иска още и още.
Щастието е още по-голямо, когато чуе нещо старо и златно. И го получи – след „За тебе бях“ – една от най-любимите песни на публиката, Лили запя „Щурче“, след нея –„Панаири“, и накрая – „Детелини“.
Трите най-популярни нейни песни изправиха на крака млади и стари. Неостаряващият хит на Тончо Русев влиза в репертоара й след пауза от няколко години. Премиерата на новия аранжимент беше тази есен на Античния театър в Пловдив.
Дъхът е учестен, пулсът е ускорен... („Дантелената примка на нощта“)
Почти 17 години след фотосесията за „Плейбой“, тя продължава да удивлява с начина, по който изглежда. Токчетата с невъзможна височина и малката черна рокля са нейна запазена марка, но те са само бонус към класата, която поднася чрез песните си един артист на световно ниво.
Не може да се подмине зашеметяващия сценичен костюм, с който Лили се появи на първия от трите концерта в зала 1 на НДК. Минижупът, разкриващ перфектната й форма, беше като илюстрация на едно от новите парчета – за дантелената примка на нощта и за това как „всеки поглед тази вечер в нея е събран“.
Новият албум „Севдана“
Новият албум излиза във формата на грамофонна плоча с 10 песни, сред които едноименния нов сингъл, също – „Главна роля“, „Мигът и любовта“, „Бурната река“ и „Бялата птица“. Двоен компактдиск събира 32 песни, включително най-новите, както и добре познатите „Ти дойде“, „За тебе бях“, „Камино“, „Невероятно“, „Майка ми“. Към диска има две книжки – с текстове и с 24 снимки от последните 10 години.
Новата продукция на Лили Иванова е налична и във всички дигитални платформи за музика, поясняват от екипа й. Музикантите Ангел Дюлгеров, Огнян Енев, Веселин Веселинов-Еко, Орлин Цветанов, Росен Ватев и вокалното трио "ЛаТиДа" участват в записите, до Лили Иванова са и по време на концертите й.
Интересна е историята на „Севдана“. Стиховете са на Стефан Вълдобрев, а обработката – на Живко Петров. Нотите са сътворени през 50-те години на миналия век от големия български композитор и вокален педагог Георги Златев-Черкин (1905-1977 г.). Всъщност, това е пиеса за цигулка и пиано, и е в програмите на музиканти по целия свят. Заради възможностите си, произведението по-късно се изпълнява и от квартети, и от цели оркестри.
