Наричат го Краля на валса, но Андре Рийо е много повече от крал. За лекотата, с която „жонглира“ на сцената, могат да му завидят артисти с дългогодишна кариера. Лекота, гарантирана от една неслизаща от лицето му усмивка и не по-малко магнетичен глас, който напомня за добрите магьосници от приказките.
И за разлика от други приказки, този холандец далеч не е летящ. Рийо е успял да сбъдне мечтата си и в последните десетина години я е превърнал в щастлива реалност за има-няма шест милиона човека по целия свят. На 16 и 17 юни близо 25 000 души имаха шанса да станат част от света на Андре Рийо – виртуоз, шоумен и личност, роден в Деня на музиката.
Зала „Арена Армеец“ ненапразно бе разпродадена за броени дни, и то за два поредни концерта. Събитие е не просто да възродиш валса, но да го превърнеш в масова култура – три века след апогея му, и да го издигнеш до мащабите на най-печелившите жанрове в съвременната поп култура.
От класиките на Пучини, Хендел, Верди, Щраус и Бизе, през Андрю Лойд Уебър до Can't Help Falling In Love на Елвис Пресли, Tutti Frutti на Литъл Ричард, руския романс Очи чёрные и вечния италиански шлагер „Марина“. Всичко това може да бъде събрано на едно място и да не прилича на миш-маш, а на добре измислено многостепенно меню, чиито десерт зависи от страната, в която се поднася.
Факт е, че когато решат да ни поздравяват, гостуващите у нас чужди музиканти най-често избират „Хубава си, моя горо“ и „Моя страна, моя България“. В този смисъл, изненади няма, но пък е привилегия най-големият частен оркестър в света – този на Андре Рийо, да изпълни музиката от най-обичаната песен на Емил Димитров. И то под възторжения хоров съпровод на цялата зала.
В почти тричасовия перфектно озвучен спектакъл наслада за ушите бяха изпълненията на всички солисти. Това са тримата тенори на оркестъра – Гари Бенет от Тасмания, Бела Маврак от Унгария и Ерик Реде от Франция, китайско оперно дуо и още две уникални сопрано изпълнителки, чиито имена обаче останаха загадка за по-голяма част от публиката.
Бутилка йегермайстер също „излезе“ на сцената, после попадна в ръцете на един от музикантите, а след това, от уста на уста, мина през почти цялата мъжка част от оркестъра. Присъствието на популярната напитка се бие с представите за концерт на класическа музика, но и не чак толкова. Тя е знак към публиката, че това, което й се предлага, трябва бъде възприемано с всички сетива. А и самото шоу е като йегермайстер – неповторима смес, създадена от множество аромати. При Андре Рийо може да ръкопляскаш не само на „точните“ места, а когато имаш потребност, можеш да танцуваш, когато искаш, можеш да викаш, да пееш, по подхвърляш балони – също като на поп/рок концерт. И така се връщаш към корените, когато настоящата класическа музика е била тогавашната поп...
И без всичко това да изключва едно приятелско „Шшшт! Дисциплина! В България сме!“, защото антрактът у нас винаги продължава над обявеното време.
Български гайди бяха другата специална изненада на вечерта. Облечени в национални носии, нашите музиканти бяха съпрот в композиция със солист Ману Конингс. Андре Рийо разказа, че тя е кларнетист в оркестъра му от 20 години, а преди десетина получава най-страшната диагноза. Тя обаче успява да се съвземе и да се върне отново на сцената – единствено и благодарение на музиката, и дори се научава да свири на шотландска гайда.
Над две десетилетия с Андре Рийо е и Кремена Минева, концерт-майстор в оркестъра, а по време на гастролите в София превеждаше всичко, което шефът й споделяше с многохилядната аудитория.
„Започнах още като студентка. Завършила съм българската консерватория, но едновременно с това и консерваторията в Лиеж, Белгия, където попаднах на маестро Андре Рийо. Беше най-големият подарък в живота, най-големият шанс, който имах, след всички тези трудни години на студентство в чужда държава. Не беше леко, беше наистина като подарък отгоре“, разказва Кремена.
Андре Леон Мари Никола Рийо е от валонски произход. Роден е на 1 октомври 1949 в Маастрихт, Холандия, в семейство с 6 деца. Името Рийо е с френски хугенотски произход. Баща му е диригент на Маастрихтския симфоничен оркестър. Младият Рийо започва да учи цигулка на 5 години. В ранна възраст започва да проявява интерес към оркестрoвaта форма.
Следва в Кралската консерватория в Лиеж и в консерваторията в Маастрихт (1968-1973). От 1974 до 1977 г. е студент в Музикалната академия в Брюксел, където учи при Андре Гертлер. Награден е със степен Premier prix от Кралската консерватория в Брюксел.
До момента този холандски цигулар, диригент и основател на оркестъра „Йохан Щраус" е продал впечатляващите 40 милиона CD и DVD копия, и е отбелязал 30 първи места в различни класации. Отделно има над 500 платинени награди, три класически британски награди за „Албум на годината” и милиарди гледания в YouTube. Свири на цигулка „Страдивариус“ от 1667 г.
