Бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет, който е нареждал да се изгарят книги насред улицата на огромни клади и е пращал писатели в затвора или в изгнание, е имал огромна библиотека с над 50 000 книги в нея, предаде Франс прес, като се позова на разследване на чилийския журналист Хуан Кристобал Пеня.
В библиотеката няма нито стихосбирки, нито романи, а само исторически, географски и марксистки книги. Последното е изненадващо, защото Пиночет се стремеше по най-брутален начин да изкорени тази идеология, докато беше на власт от 1973 г. до 1990 г.
Според журналиста Пеня огромната библиотека е служела на Пиночет за самозалъгване. Чрез нея той си е мислел, че е много важен и образован, а всъщност дълбоко в себе си е усещал колко посредствен в интелектуален план е бил.
Де факто се оказва, че Пиночет е притежавал една от най-големите частни колекции от книги в Чили и в Латинска Америка. Повечето от книгите Пиночет е закупил в стари книжарници в центъра на Сантяго. Парите са били държавни. В библиотеката имало енциклопедии, атласи, речници, много книги на френски за марксизма и за Наполеон - идола на Пиночет, както и книги за чилийската история - любимата тема на диктатора.
В библиотеката експерти, които са я инспектирали, открили цели сандъци с книги, които изобщо не били отваряни. В други сандъци имало множество книги, смесени с дрънкулки, сувенири, шоколади и други лични вещи.
Според журналиста Пеня, Пиночет е събирал книги по един компулсивен начин. Той не ги е давал на заем и дори не е позволявал на някой да се доближава до тях, което е индикация за комплекс за малоценност, от който е страдал диктаторът.
Самият Пиночет признавал, че има трудности при ученето и два пъти е бил късан на изпита за военната академия. Когато учел прекалено много, той получавал силни мигрени. За разлика от него някои от съучениците му били с блестящи резултати, като например генерал Карлос Пратс, неговият предшественик начело на чилийската армия, убит от тайната полиция на диктатурата.
Журналистът, надникнал в тайната библиотека на Пиночет, разкрива още, че някои от конфискуваните по време на диктатурата книги, после се озовали в ръцете на книжари, които по-късно ги продали на Пиночет.
