Далеч от познатата естрадна сцена на 80-те, в зората на Перестройката около Попа, „Кравай“ и Синьото кафе се сформира младият new wave ъндърграунд на София. Едно поколение на бунта, следващо философията на Кант и филмите на Вим Вендерс, създава втората вълна от български музикални групи като „Контрол“, „Ахат“, „Ревю“, „Чугра“.

И сред тях: момче със спомени – Димитър Воев и явлението "Нова генерация".

Даваме думата на журналиста Петър Миланов: „По дух (Воев е) човек на протеста. През 1991 г. имаше обгазяване на Русе от един химически завод и страдаха много деца и бебета. Една вечер направихме първия голям протестен фестивал на „Дунав мост“. Тогава Си Ен Ен за първи път излъчи репортаж от България. Скоро след това завода го спряха и този проблем вече не тормозеше града“.

Историята започва 6 години по-рано. Разказва друг от близките на Воев – Васил Гюров от „Ревю“: „Направихме „Кале“ 1985 г. Този рок фестивал (първият софийски рок фестивал от 1987 г.) беше събирателно на това, което вършеха десетки групи в София, тоест имаше голямо желание да се свири, през 80-те години във всяко едно училище имаше поне по две-три групи свирещи. Ние правихме собствена музика със собствени текстове, между другото, след този фестивал на „Кале“ не ни позволиха да свирим повече“.

Миланов описва абсурдната ситуация с „Концертна дирекция“ в тези години – изпълнители и групи посещават не по свой избор градове, предприятия и трудови колективи… които може, например, да очакват по-скоро нещо в стилистиката на Лепа Брена или Лили Иванова.
Свободолюбивия пънк на „Кале“ се сблъсква челно с бюрокрацията, но Гюров е категоричен – не е имало страх. „Нямаше какво да губим, това обединяваше повечето участници в този процес. За какво го правят едни 15-20 годишни хора – те живеят за това да се докажат, първо да се докажат“, разказва той.

Следват паметни години за „Нова генерация“, поезията на Воев излиза рядко на читалищните сцени, но култът към групата продължава да расте. На един фестивал в Приморско той среща фотографката Нели. В последствие – Воева.

„Живееха в „Дружба“, в един панелен блок и там в тяхното жилище много често се правеха записите, на ролкови магнетофони, с подръчна техника и микрофони, и дори такива техни битови звуци. Детето им Магдалена – докато записват и точно след тоя хубав припев „Острови самотни сме ние / дълбоки морета ни правят сами“ и отново се чува на бебето гласа“, разказва Петър Миланов.

Воев умира млад през 1992 г. Първоначално лекуван от бронхопневмония, но всъщност с мозъчен тумор. Остава завинаги на 27 г. Оставя съпруга и две дъщери.

Този месец документалната лента „Воев“ събра отново феновете на „Нова генерация“ пред големия екран. „Гледах го на премиерата. Имаше много хора, никой не помръдваше в залата, мисля, че се е получил много добре, много хубаво и се радвам, че режисьорът Биляна Кирилова успя да се сближи с тях, да изкара от тях искрени истории и да стане наш приятел“, казва малката дъщеря на Воев – Димитра.

С какво ще запомните Димитър Воев на 27?

Васил Гюров: „Най–хубавото е, че когато говорим за Димитър Воев е, че той никога няма да бъде оценен напълно, тоест той винаги ще има нещо в неговите песни и в песните на нова генерация, са направени така че винаги има как да намериш нещо ново, което да те вдъхнови“.

Петър Миланов: „Как един млад, интелигентен човек, умее да запази лицето си….мисля, че това се харесва и сега на младите поколения читатели, защото и сега в момента, сегашно време със всички тия кризи здравни, финансови, скок на цени, война тук до нас близо, отделния човек трябва да намери за себе си правилното поведение, правилния път, така че си мисля дори ако беше днес все още жив пак щеше по същия начин да иронизира, да осмива, но без агресия“.

Димитра намира утеха в поезията на баща си: „Даже понякога ми се случвало през годините така когато си имам свои колебания въпроси, да си прелиствам през книгата и да търся съвети (…) най–важното според мен е това, да бъдеш искрен и да не се притесняваш от това че твоето мнение може да не бъде разбрано, това че си сам не означава че си слаб, напротив не трябва да се стремиш да изразяваш позицията на всички останали“.