Да заминеш на 7 500 км от България с мисията да образоваш. В рубриката „Вярваме в доброто“ Лиляна Боянова разказва за преподавател по италианска филология в Софийския университет, която преди 12 години решава да промени посоката.
64-годишната Ина заминава за Мадагаскар, където работи като странстващ учител – ходи от село в село и учи децата да пишат, четат и смятат.
„Не бях доволна от живота си, беше прекалено спокоен и рутинен и си казах, че трябва да си променя живота, докато още съм здрава и енергична, преди да съм стигнала до пенсия. Реших, че искам да се занимавам с благотворителна дейност“, сподели жената.
Първата година Ина преподава на френски, после научава малгашки. „Забавен е, повечето думи се образуват на базата на метафори. Примерно, сълза ще бъде вода от очите – „рану мазу“, каза Ина Кирякова.
Освен че купува учебни пособия за децата, дрехи и играчки, Ина започва да им носи и храна. „Когато свърши оризовата реколта, а това става още някъде към юли-август, не могат да си позволяват вече да ядат по три пъти на ден“, заяви още тя.
В селата, в които Ина преподава нямало ток, нито канализация. За разлика от България, където децата учат в класни стаи, в Мадагаскар това е по - скоро лукс, особено по селата. И учебните часове често преминават навън на открито или под сянката на някое дърво.
Всичко, което Ина прави в Мадагаскар, е абсолютно безвъзмездно. И в момента Ина помага - изпраща пари за училищните такси на 20 деца в Мадагаскар. А през септември отива отново там, за да продължи с мисията си.
