Учени откриха скрита камера в Голямата пирамида в Гиза, използвайки образен метод на базата на космически лъчи, съобщиха световните информационни агенции.
Това е първото подобно откритие в пирамидата от 19-и век. Вероятно то ще засили интереса към фараоните.
Откритото 30-метрово празно пространство е над Голямата галерия в пирамидата и има подобно сечение. Предназначението му е неясно и не е известно дали е имало някаква функция.
Пирамидата e наричана също Хеопсова на името на построилия я фараон, властвал от 2509 до 2483 г. пр. н. е. Тя е висока 140 м и е най-голямата в Гиза, в покрайнините на Кайро.
Посетителите й преминават свити по дълъг тунел, за да стигнат до Голямата галерия, която е дълга 47 м и е висока 8 м.
Новооткритото празно пространство е точно над нея и е с подобни размери, но не изглежда свързано с известните вътрешни коридори.
Хеопсовата пирамида има помещения, които според специалистите са направени от строителите, за да е по-стабилна конструкцията и да не рухне. Така са облекчавали натиска от горните каменни блокове, уточни Би Би Си. Над по-високата Кралска камера например, има пет подобни пространства.
Един от ръководителите на екипа - Хани Хелал от университета в Кайро, е убеден, че празното пространство е прекалено голямо, за да бъде предназначението му само структурно за намаляване на напрежението. Той обаче признава, че това е спорен въпрос.
Международният екип е направил откритието с образна технология, която регистрира поведението на субатомните частици мюони, които преминават през скалите подобно на рентгеновите лъчи, но проникват по-дълбоко.
Учените публикуваха статия за откритието си в сп. "Нейчър". Те го определиха като "пробив", подчертаващ колко полезна може да бъде физиката на частиците в археологията.
"Това е премиера - каза Мехди Таюби, съосновател на проекта "Скан пирамидс" и президент на института Херитидж иновейшън презървейшън в Париж. - Възможно е да се състои от една или няколко структури... възможно е да е друга Голяма галерия. Може да е камера, може да е много неща".
Част от несигурността за естеството на откритието обаче се дължи именно на неяснотата на данните от мюографията.
Този метод е неинвазивен и се разработва от 50 години за изследване на вътрешната част на различни явления и обекти – от вулкани до ледници, а също и на авариралите ядрени реактори във Фукушима.
Мюографията използва дъжда от високоенергийни частици, който падат от космоса върху Земята. Те се движат със скорост, близка до тази на светлината и взаимодействат много слабо с материята, така че, достигайки до повърхността, проникват дълбоко в скалите.
Някои от тези частици се поглъщат и отразяват от атомите в минералите и ако бъдат поставени мюонни детектори под изследвания район, се получава картина на аномалиите в плътността.
Пирамидите в Гиза, последното от Седемте чудеса на древния свят, привличат посетители, откакто са построени като гробници за фараоните. Все още не е доказано как точно са изградени, така че дори сравнително малки открития предизвикват голям интерес.
Миналата година, например, термално сканиране установи голяма аномалия в Хеопсовата пирамида – три съседни камъка в основата й бяха с по-висока температура от останалите.
Напоследък имаше предположения също, че гробницата на Тутанкамон има неизвестни предверия, но изследванията с радар и други уреди не дадоха резултати.
Екипът, изследващ Хеопсовата пирамида, има идеи как да продължи работата си, но първо египетските власти трябва да издадат разрешение.
"Концепцията в подобни случаи е да пробием много малка дупка. Искаме да използваме робот, който да премине през 3-сантиметрова дупка. Работим върху летящи роботи" - каза Жан-Батист Муре от Френския национален институт за компютърни науки и приложна математика.
