Океанските траншеи на Земята все още са забулени в мистерия и затова има основателна причина. Намиращи се на дълбочина до 11 км под повърхността, техните тъмни, студени води са под умопомрачително налягане - до 1088 атмосфери.

Въпреки суровите условия там някак си виреят странни същества. И след десетилетия на борба за тяхното изучаване, учените най-накрая започват да хвърлят светлина върху океанските траншеи и техните обитатели, пише БГНЕС.

В ново изследване учени от САЩ и Чили разкриват един такъв вид - бърз, призрачен хищник от траншеята Атакама край западното крайбрежие на Южна Америка, който се отличава от много други обитатели на траншеите.

Наречено Dulcibella camanchaca, създанието е амфипод - разнообразна група скаридоподобни ракообразни, които обикновено се хранят с детрит или търсят храна в морски или сладководни местообитания. Изследователите откриват четири индивида от този вид на дълбочина 7902 метра.

Неизследваните дълбини на океана: Разполагаме с по-добри карти на Луната и Марс, отколкото на Земята

Според авторите на изследването от чилийския университет Консепсион и Океанографския институт Уудс Хоул (WHOI) в САЩ D. camanchaca е първото голямо, активно хищно амфиподче, открито на такава дълбочина.

Откриването му в хадалната зона (най-дълбокият район на океана, разположен в океанските траншеи) подсказва колко малко все още знаем за тези странни морски подземни светове. Окопите може да крият биологични тайни с ценни приложения за човечеството, да не говорим за ключова информация за собствената им екология и нуждите от опазване.

Изучаването на подобни екстремни местообитания на Земята помага и при търсенето на извънземен живот на океански луни като Европа или Енцелад.

Страшилища от дълбините: Какво представляват морските мини

Засега обаче откриването на този уникален землянин е голяма новина само по себе си. Авторите отбелязват, че всички други амфиподи, открити в най-тъмните дълбини на Атакамския ров, са били океански чистачи и макар хищни видове да са известни и от други ровове, те все пак са забележително откритие навсякъде.

 

Особено в този случай, както изглежда - D. camanchaca не само произхожда от непознат досега вид, но и морфологията и ДНК-то му подсказват, че това е новооткрит род.

Два подобни рода амфиподи са кръстени на герои от испанския роман от XVII в. "Дон Кихот", така че екипът продължава тази традиция, като кръщава новия род Dulcibella в чест на персонажа Дулсинея дел Тобосо (научното прозвище Dulcinea вече е заето от бръмбар).

Името на вида camanchaca е преведено като "тъмнина" от езиците на коренното население в близката западна част на Южна Америка, отбелязват изследователите. Те са го избрали, за да обозначат черните дълбини, в които това същество се подвизава.

"Dulcibella camanchaca е бързо плуващ хищник, който нарекохме "тъмнина" на езиците на народите от района на Андите, за да означим дълбокия, тъмен океан, откъдето се предвожда", казва съавторът Йохана Уестън, хадалски еколог в WHOI.

Бялата окраска на амфиподите е стандартно облекло в тъмни местообитания като пещери или ровове.

Размерът на този екземпляр е малко под 4 см, което е повече от два пъти по-голям размер от този на най-близките му роднини Доротея и Клеонардо. За разлика от по-малко подвижните амфиподи, той се движи пъргаво в търсене на храна.

D. camanchaca ловува и се храни с помощта на специализирани грабливи придатъци, наречени гнатоподи. Възможностите за храна са ограничени в океанските траншеи, но този вид изглежда се храни с други, по-малки амфиподи.
Атакамският ров се простира на 8 км под повърхността на източната част на Тихия океан и се образува при бавното свличане на една тектонична плоча в друга и под нея.

Въпреки че траншеите в световен мащаб се класифицират заедно като хадалова зона, в реалния живот те са физически изолирани една от друга, като острови на негативното пространство, разделени от ивици морско дъно.

Подобно на островите на повърхността, всяка океанска траншея може да бъде домакин на свое собствено богатство от ендемични видове, изобилстващи от същества, които не се срещат никъде другаде. Ще са необходими още много изследвания, за да се разкрие изобилието и разнообразието на живота в траншеите, но подобни открития могат да допринесат за много.

Продължи да четеш