Започнал преди 60 години експеримент позволи да бъдат открити гени, свързани с агресивността и опитомяването, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
"Установихме, че специфичен ген, известен като SorCS1, влияе върху поведението, като прави лисиците по-покорни", заяви един от авторите на изследването Ана Кукекова от университета на Илинойс.
Всичко започнало през 1959 г., когато руският биолог Дмитрий Беляев решил да тества експериментално теорията си за превръщането на вълка в домашно куче. Според учения генетиката изиграла по-голяма роля от придобитата при контакта с хора социализация. Беляев започнал експеримента си във ферма в Русия, като подбрал лисици, които са най-малко агресивни към хората.
Тази селекция била повтаряна при всяко ново поколение, като това продължило близо 60 години. "От десетото поколение нататък няколко малки размахваха опашки като кучета в присъствието на хора, макар да не очакваха да получат храна.
Те просто бяха щастливи, че виждат хора", отбеляза Кукекова.
Днес 500 двойки от групата се чувстват удобно в присъствието на хора, макар да не са толкова добре опитомени, колкото са кучетата. Въз основа на същата методология учените създали група "агресивни" лисици и контролна група, включваща случайно подбрани лисици. Били дешифрирани геномите на 10 лисици от всяка от трите групи.
Така учените идентифицирали 103 замесени в опитомяването генни зони, по-специално гена SorCS1. Оказало се, че над 60 на сто от "домашните" животни, включително от контролната група, притежават вариация на гена. Подобна генна вариация липсва у агресивните лисици.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Ecology & Evolution.
