Купон с тромбон. Възможно е, когато осем тромбона звучат като симфоничен оркестър, като орган и дори като хор...
За елитния унгарски брас ансамбъл SzegEd TRombone Ensemble, гостувал в края на пролетния „Европейски музикален фестивал“, няма невъзможни неща. И това се вижда от сцената, а заслугата е, най-вече, на създателя на формацията – Гьоргю Гивичан.
Той поддържа непрекъснато обновяващ се екип от своите най-талантливи настоящи и бивши студенти, повечето от които вече са артисти във водещи оркестри из цяла Европа. Съставът представя транскрипции на творби от Бах и Бетовен, през Бела Барток, до Ханс Цимер. Особено атрактивни за публиката са интерпретации като „Бохемска рапсодия“ нa Queen.
Независимо от майсторството и натрупания опит, Гьоргю Гивичан е доказателство, че големият артист, на първо място, е първокласен комуникатор. Неслучайно казва, че неговото хоби са отношенията между хората:
„Аз съм човек, който обича хората около мен да се чувстват добре. Защото аз мога да направя нещо в тази връзка, но и хората около мен също могат да направят много, за да се чувстват добре с мен. Независимо дали съм на концерт, на купон или с приятели, аз мога да направя всичко това да се получи наистина добре. Но на никого не мога да дам добро настроение. Всеки сам трябва да дойде с доброто си решение“.
Гьоргю Гивичан – как се поддържа формация от осем еднакви инструмента, как се пише музика за нея и как се прави атрактивна програма, какво има между барока и рока. И още: Музикантът разказва за първия си учител, връзката с него и вярва ли в съдбата. Искало ли му се е да запее на сцената. Защо би искал да остане млад. Какво има отвъд света на музиката и света на тромбона. Защо предпочита покрай него да има хора, които са в добро настроение...
Г-н Гивичан, какво може да доведе един елитен брас ансамбъл на фестивал в София, освен любезната покана от домакините?
- Добър въпрос. Смятаме, че, по принцип, в света има доста малко подобен тип тромбонови състави. Например, аз знам за още два такива като нашия, които се състоят от осем члена. Всъщност, нашата цел винаги е да покажем, че и една осемчленна формация има правото да съществува, да живее на сцената.
Разбира се, има и специални международни фестивали, за които специално се събираме в тромбонови формации. Но аз смятам, че и дума не може да става да се сравняват този тип формации, които се явяват на международните форуми, с нашата, която си съществува като оркестър.
Ако ми позволите да сравня с футбола – това е, когато се прави национален отбор, съставен от най-добрите футболисти на всички страни. Но, със сигурност, един такъв състав не би бил по-добър от който и да е друг национален състав. А ние сме един такъв тип състав, в който от години заедно репетираме, заедно се упражняваме, заедно правим концерти.
Освен това, аз отделно се занимавам с всеки един от членовете на състава, защото, в някакъв момент, всеки от тях или е бил студент, или в момента е мой студент. Според мен това е наистина уникална ситуация, в която аз работя индивидуално с тромбонистите и мога да работя заедно с тях във формация.
Програмата се казва „От барок до рок“. Какво има между барока и рока?
- Всичко (Смее се – бел. а.).Когато създавах оркестъра, целта ми беше да покажа многостранността на инструмента тромбон. С тромбона може да се изсвири много и различен вид музика. Тромбонът отстоява своите позиции в класическата музика, във филмовата музика, в джаза, в поп музиката. И понеже за подобен тип формация, има много малко написани произведения, голяма част от репертоара ни е от транскрипции на вече написани произведения.
Инструментът отстоява своята позиция и по отношение на това, че ние можем да изсвирим и произведение, написано за симфоничен оркестър, за орган, за хор...
Бихте ли описал най-атрактивната част от програмата, която представяте. И само на съчетанието от шест тенор тромбона и два бас тромбона ли се дължи тази атрактивност?
- Знаем, че оркестрите се съставят по следния начин, независимо дали ще свирят класическа или поп музика. Винаги участват различни инструменталисти и по този начин се създава целостта.
Ние сме един от редките случаи в света – всички да свирим на един и същ инструмент. Затова за нас е изключително голямо предизвикателство програмата да бъде разнообразна. Ако свирим произведение, което е написано за симфоничен оркестър, то трябва да прозвучи така, все едно го свири симфоничен оркестър. Ако произведението е за орган, то трябва да прозвучи все едно чувате орган. И всъщност тромбонът е способен на това...
Очевидно, това не е много лесна задача, и смятаме, че поради това е доста атрактивно. И, ако нашата програма се слуша от хора, които свирят на тромбон, те, със сигурност, ще могат да го оценят, защото ще знаят колко е трудно да се постигне. Но пък, ако го слушат хора, които не могат да свирят на тромбон и просто обичат музиката, те също са доволни. Обикновено, тези хора си тръгват от концертите ни изключително доволни, защото преди това са смятали, че това нещо не би могло да се изпълни на тромбон.
На какъв принцип избирате младите автори, които композират за вас?
- Обикновено свирим популярни произведение, които, които публиката познава. Както споменах, няма много написани произведения за формации като нашата, но благодарение на това, че съществуваме и ние, и другите две формации, слава Богу, все повече млади композитори започнаха да пишат произведения.
Имаме, например, такъв албум, който съдържа произведения само от млади автори, написани за нас.
Ние, очевидно, на нашите концерти не можем да свирим само произведения, които са писали за нас, защото тогава се губи целта, която искаме да постигнем – да покажем многостранността на инструмента.
Поддържате ли връзка с онзи Ваш първи преподавател по тромбон, който за първи път чувате в черква, а тогава сте на 7 години...
- Да... Живея в малък град, където сме 6000 души. И всъщност директора на тамошното музикално училище – Янош Крчмери, е човекът, за когото говорите. Често се срещаме, добри приятели сме.
Интересното е, че в момента той учи моя син.
Вярвате ли в съдбата и смятате ли, че в живота няма случайни неща?
- Със сигурност, няма случайни неща в съдбата. Имам три деца – две момичета и един син. Дъщерите ми свирят на хорн, а синът му започна да свири на тенор хорн.
Дали и трите ми деца ще станат музиканти – не знам, а и не искам да оказвам никакво влияние върху тях и техните решения. Те самостоятелно решиха да свирят, въпреки че са още малки. Голямата ни дъщеря е на 12 години, а другата ми дъщеря и синът ми са близнаци, и са на 10.
Понякога искало ли Ви се е да запеете на сцената?
- Нее (Усмихва се – бел. а.). Пея много лошо.
Моето верую, което преподавам и на студентите, е да свирят на тромбона все едно пеят. Защото, дори когато човек пее много фалшиво, както става под душа, в банята, по някакъв естествен начин, успява да изведе мелодията.
И, когато ние свирим на тромбона, ние всъщност се занимаваме технически със звукоизвличането и постановката на устните и забравяме, че трябва да водим мелодията – като певците. Обикновено, моля студентите си да изпеят това, което искат да изсвирят и след това да го изсвирят на тромбона.
Аз съм доволен от изпълнението си – не когато публиката е казала, че свиря хубаво, а когато даже не е разбрала, че това е прозвучало на тромбон, а просто е харесала мелодията, и че всичко това се чува и излиза по съвсем лек, прост и ефирен начин.
Казвате, че цветът на косата Ви символизира професионална зрялост, а стилът – че се чувствате млад. Така ли се чувствате и в живота?
- (Смее се – бел. а.) Много рано побелях, още на 30. Не е сигурно, че причината за това е музиката. По-скоро съм го наследил от баща си. Но пък като маркетинг звучи добре...
Иначе, по никакъв начин не се чувствам стар. Аз бих искал да остана млад и затова програмите ни винаги са много младежки, и затова се обграждам с млади хора.
Лично за Вас, какво има отвъд света на музиката и света на тромбона?
- Има много неща, които са извън тромбона. Аз затова съм избрал да живея в малък град – Тоткомлош. Обичам да прекарвам много време със семейството си. И когато съм си в къщи, се наслаждавам на абсолютно всеки миг с тях.
Обичам да спортувам, заедно със съпругата ми си правим програми, в които не взимаме децата със себе си. Примерно, отиваме на излети.
В градчето ни има един аматьорски оркестър и много от моите приятели от детството свирят в него. Имам и приятели, които изобщо не се занимават с музика. С една дума, прекарвам много време и с приятелите си.
Ако говорим за хоби, моето хоби са отношенията между хората.
Като дете плувах, и то доста сериозно, след това – тенис на маса, после – тенис на корт. А сега, понеже нямам време за всичките тези спортове, остана само джогингът.
Ние сме музиканти, но не трябва да пренебрегваме факта, че публиката ни вижда, тоест трябва да даваме някакъв пример. Когато излизам на сцената, за мен е важно наистина какво ще чуе публиката, но също така е важна и гледката, която ще получи. След като някой ме удостоява с честта и ме е уважил да дойде на моя концерт, то и аз ще се подготвя за този концерт и ще изляза подобаващо на сцената.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича... хората около мен да се чувстват добре. Защото аз мога да направя нещо в тази връзка, но и хората около мен също могат да направят много, за да се чувстват добре с мен. Независимо дали съм на концерт, на купон или с приятели, аз мога да направя всичко това да се получи наистина добре. Но на никого не мога да дам добро настроение. Всеки сам трябва да дойде с доброто си решение.
И, ако донесе доброто си настроение, със сигурност, и самото събитие ще се получи добре. Затова обичам покрай мен да има хора, които са в добро настроение.
