Тиранозавър рекс и другите едри хищни динозаври са били майстори в това да изминават далечни разстояния, но с по-малка скорост.
Учени от колежа Маунт Марти в Южна Дакота използвали данни за крайниците, телесното тегло и походката на 70 вида тероподи. Било установено, че по-дългите задни крайници помагали на създанията с малки до средни размери да се придвижват по-бързо, а на гигантите, като тиранозавър рекс - да съхранят енергия.
Бягането е важно за ловуващите екземпляри, но те обикновено се скитат дълго, търсейки храна. Затова не е нужно да се придвижват толкова бързо, колкото екземплярите с по-малки размери.
Специалистите използвали разнообразни методи, за да преценят максималната скорост на всеки вид динозаври, както и изразходваната енергия при придвижването им с по-бавни темпове.
Било констатирано, че еволюцията на задните крайници у тероподите не е диктувана от каквато и да било стратегия, но се е осъществила по различен начин при едрите и дребните видове. За динозаврите с малки до средни размери по-дългите задни крайници изглежда са свързани с приспособяване към по-дълго бягане, което е от полза за ловуващите видове.
За гигантите с тегло над 1 тон бягането с максимална скорост е ограничено от телесното им тегло, така че за тях по-дългите задни крайници са свързани с изразходване на по-малко енергия. Учените заключили, че при придвижването с по-малка скорост, докато се търси храна, по-дългите задни крайници значително намаляват изразходваната енергия. Това навежда на мисълта, че скоростта била голямо предимство за динозаврите, които преследват плячка и да избягват хищници.
“За най-големите хищници, като тиранозавър рекс, който на практика нямал врагове, животът бил маратон, а не спринт”, коментират учените.
Различия в скоростта на придвижване и енергийната ефективност на задните крайници има и у днешните бозайници. Това е видимо при носорозите и слоновете.
Резултатите от изследването са публикувани в PLoS One
