„Облог“ е от онези представления, които засядат в гърлото. Заради топлината на посланието и силата на думите, носталгията към загубената семейност, съпричастност и свобода. След срещата с двете главни героини – Аби и Мерилин, сърцата ни би трябвало да са по-големи и още по-широко отворени за любовта, която всеки ден пропускаме да даваме и да получаваме.
С този спектакъл режисьорът Стефан Спасов връща на най-голямата ни сцена, за втори път след „Три високи жени“ (2018 г.), обичаната актриса Мария Стефанова. В новата пиеса тя е с вид на проклето хипи, чиито син се казва... Барбара, а цветята й оклюмват от всеки навлек, доближил се до тях или позволил си да общува с единствената господарка на най-хубавата стая в пансиона за стари хора. Това пък е мястото, в което „на сутринта е нормално да не се събудиш“. Но съвсем ненормално е до теб да попадне съквартирант, чиято слънчева душа е способна да разкара облаците в характера ти.
След „Бащата“ (2018 г.) това е втората най-силна постановка в афиша на Народния театър. В „Облог“ се срещат стихии с човешки имена, макар, на пръв поглед, да са само две баби, които си въртят номера. И макар сами да осъзнават, че в един момент започват да приличат на „извратена двойка садомазохисти“. Толкова крайни и нелепи са номерата, които си погаждат. А басът трябва да докаже чий инат е по-устойчив на егоцентризма и властолюбието на другия.
Когато всичко изгледа безнадеждно, се появява „онзи“ дъх на мармалад с вкус на праскови. Същия, за който си мислим, че сме загубили физическите си рецептори. Вкусът на детството и аромата на младостта връща две жени към живота и помирението, към истинските игри, загърбени в недалечното минало и в момент на безпомощност.
Другата главна женска роля е поверена на Вяра Табакова – прекрасен сценичен партньор и недостатъчно експлоатирана драматична актриса. Специален аплауз заслужава Пламен Димов, чиито талант дава благодатни резултати с всяка нова роля. На сцената са и Ненчо Костов, номиниран тази година за „Икар“, но и с „Аскеер“ за изгряваща звезда. София Бобчева е бижуто в този проект, а неин партньор е Стелиан Радев – откритие на Нина Димитрова и познат от спектаклите й „Дневникът на един луд“ и „Шинел“.
Преводът на „Облог“ е на Матей Тодоров. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова. Музиката е на Теодосий Спасов. В екипа са също Ренета Икономова като помощник-режисьор и Никола Бозаджиев (мултимедия). Стефан Врачев е операторът, заснел кратките филмчета, с които сценичната интерпретация получава така необходимата за сюжета доза страх.
Стефан Спасов за „Облог“
Аби и Мерили са толкова различни – като луната и слънцето, като тъгата и веселието, като мъката и радостта от живота. Единствено резултатът от забавен и интригуващ облог може да проправи нови пътеки към насладата и радостта от живота, подправени с вкуса и аромата на хрупкав сладкиш от праскови. Облогът се очертава, изпълнен с изключителни преживявания, страх и смях, почуда и радост, и най-вече – с приключения на духа и тялото.
Докато се стигне до финала, се очертават много изненади и изпитания, в които вземат участие и техните пораснали деца. Историята е разказана с много топлина и хумор, с много изненадващи обрати и неочаквани разкрития. През каквито и преживявания да се преминава, затварянето в себе си не е единственият начин да се понесе тоя свят. Общуването може да бъде нещо хубаво и понякога през другия човек също влиза светлина в стаята. За една такава среща става въпрос. Защото, за да се стигне до комедия, трябва първо да се превъзмогне болката.
За автора
Дейвид Линдзи-Абер е драматург, сценарист и либретист. Роден е на 30 ноември 1969 г. в Бостън. Заради най-новата си творба – „Облог“, получи втора награда „Пулицър“ за драматургия. Това е и втората негова пиеса, поставена на сцената на Народния театър – след „Добри хора“ (2015 г.). Негова е и „Заешка дупка“, заради която през 2007 г. взима първия си „Пулицър“. Поставена е у нас седем години по-късно в „Театър 199“.
Младият Линдзи-Абер учи в Ню Йорк. Завършва актьорско майсторство в колежа „Сара Лорънс“. Скоро след това се записва в курс по драматургично писане в „Джулиард скул“. Там негови преподаватели са известните драматурзи Марша Норман и Кристъфър Дюран. Ранните му успехи са с пиесите „Фъди Миърс“ и „Чудо на чудесата“, а също и заглавия като „Кимбърли Акимбо“, „Точки и тирета“, „Снежният ангел“, „Дяволът в нас“. Известен е и със сценариите за филми – „Роботи“, „Мастиленото петно“ и „Заешка дупка“ с Никол Кидман в главната роля. Автор е на либретото и стиховете на изключително успешния мюзикъл „Шрек“, игран 440 пъти на Бродуей.
