Нобеловата награда за физиология или медицина бе присъдена на шведския генетик Сванте Пебо. Отличието се връчва от Нобеловият комитет към Каролинския институт в Стокхолм, Швеция.
Сванте Пебо получава престижната награда за работата си по разбиване на генетичния код на наши отдавна изчезнали предци – неандерталците. Благодарение на неговия труд се създава и нова наука – палеогенетика. Сред постиженията на Пебо е проучването на извлечено от кост ДНК на 40 000 години. То е на непознат досега човешки вид, наречен Денисовият човек, чийто останки са открити в планина в Сибир. В своята научна работа Сванте Пебо установява, че повечето съвременни хора споделят 1-4% от своето ДНК с неандерталците.
„Чрез разкриването на генетични различия, които отличават всички живи хора от изчезналите хоминини, неговите открития осигуряват основата за изследване на това, което ни прави уникални хора“, казаха от Нобеловия комитет относно шведския учен.
Той е работил като директор на Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия от 1997 г. и е почетен научен сътрудник в Природонаучния музей в Лондон.
Нобеловите награди се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември. На тази дата се отбелязва годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Стойността на наградата е 10 млн. шведски крони или 920 000 евро.
През изминалата 2021 г. носители на престижното отличие са Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян за работата им върху това как тялото усеща допир и температура.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на германеца Елим Адолф фон Беринг. Той прави революционни открития за серумна терапия, прилагана при лечението на дифтерия, като по този начин подпомага работата на лекарите в борбата с болестта.
Автор: Мелина Василева
