Хора. Сцена. Маса. Кафе. Адреналин. Театър. Смях. Настроение. Култура. БГ. Наука. Кафе. Хора. Животът. БГ. Те... Дори само този произволен и повтарящ се списък може да затвори кръг, нарисуван от нечия развинтена фантазия и превърнат в театър за забавление – за гледащи – с просторна обща култура...

„Списъци“ в Yalta Art Room e опция да се забавляваш, докато се забавлява една неизплезена част от родната интелигенция. „Списъци“ може да бъде наречено и „Тласъци“ – заради провокацията, която те мята от брега на морето до брега на абсурда, може да се казва и „Сблъсъци“ – заради изненадата, която дебне всяка следваща минута. Може да се казва и „Брейнстормиинг“ – заради играта във всичките й форми.

Това е спонтанна идея на хора, които обичат списъци. Но това не са онези хора с оня списък, за който може би малцина вече си спомнят. Защото нещата са още по-екстремни. „Списъци“ е представление за уши, загубили своята девственост, за очи – прегорели само от усещането за наличието на много слънца, и въобще – за публика, която е убедена в липсата на сетивност...

Грубостта на този спектакъл е в липсата на милост към тези, които не знаят, към всичко, което не е в обхвата на безкрайната всеобхватност, към възможността да си поемеш въздух – без мисъл, към „тежките парфюми“ и „всички форми на фашизъм“. Толкоз.

В „Списъци“ едни хора говорят, а други хора се смеят, без дори да знаят защо. Едни хора ликуват, а други „ликуват“. Едни хора показват как могат всичко, а други си мислят, че са разбрали всички. Едни хора тичат към върха, а други – срещу вятъра. И това също е смешно.

Това е представление, което никога не би имало провал. Ако актьорите, особено единият, си повярват. Ако публиката започне много да мисли, или ако започне да ръкопляска непосредствено преди края на представлението. Или,  ако някой реши да опише насериозно целият този експеримент. Или, ако екипът реши да използва кръговото за Перник...

Иначе, от „Списъци“-те на Мартина Апостолова и Николай Колев може да се научи всичко – от цветущи варианти за народни клетви до почти наукоподобни сведения за разпознаване на качествения хайвер. Който може, ще разпознае, текстове от латинския писател Авъл Гелий, от средновековната му колежка Сей Шонагон, от германския психиатър и белетрист Алфред Дьоблин, от френския историк Пиер дьо Бурдей, от роман на британския журналист Джон Ланчестър, и, о, колко лесно – от Борхес, Жан Жьоне и ... „Видрица“ на поп Минчо Кънчев. 

И всичко това – за 45 минути, начални, средношколски, академични, всякакви, за всекиго може да има по нещо. И това е гаранция, че дори случайно попаднал зрител би могъл да се забавлява, а след това и да се позамисли. Което пък доказва „единствената“ претенция на авторите, че „Списъци“ е дзен представление...

Екипът

Идея – Николай Колев
Режисура – Марион Дърова
Драматургия – Стефан Иванов
Звук – Александър Евтимов-Шаманчето
Участват Мартина Апостолова и Николай Колев

Николай Колев е философ, културолог, продуцент в БНТ и преподавател в НБУ. Стефан Иванов е поет и главен драматург на театралната работилница „Сфумато“, доктор е по естетика към Софийския университет. Марион Дърова е хореограф, режисьор, пърформър, завършила философия в Софийския университет, преподавател е в театралния колеж „Любен Гройс“, носител на „Икар“ (2021) за съвременен танц и пърформанс. Мартина Апостолова е театрална и филмова актриса, известна с ролите си във филмите „Ирина“ (режисьор – Надежда Косева) и в „Ф1.618“ (режисьор – Теодор Ушев), преподавател е в НБУ, през 2020 г. е обявена за „Европейска изгряваща звезда“ на „Берлинале“.