Има хора, от които бихме искали да попием като носна кърпичка всяка частица вдъхновение, мотивация и хъс. Името Симона Пейчева стои достойно до всяка една от тези думи. Пет пъти световна шампионка по художествена гимнастика и носителка на десетки други отличия, тя със сигурност е от хората, от които искаме да се учим на дисциплина, търпение и последователност.
Със Симона Пейчева си говорихме за тайната на успеха в спорта и в живота.
Кое е по-трудно – да бъдеш треньор или да бъдеш състезател?
Докато бях състезател, категорично отказвах и казвах, че никога няма да бъда треньор, че искам да се махна от залата и ми е дошло до тук, но не минаха и 4-5 месеца, в които се напочивах, наспах и разбрах, че всъщност без художествената гимнастика не се чувствам пълноценна и няколко месеца, след като прекратих своята кариера след Олимпиадата в Пекин 2008, създадох клуб по художествена гимнастика „Си Ви спорт“. Има и още нещо – докато се състезавах, си казвах „Боже господи, тази моята треньорка не й ли омръзна само едно копче да натиска 8 часа, а аз си чупя костите тука?”.
Сега от страната на треньора се сблъсквам с проблемите на подрастващите, как разсъждават, как им се променя цялото мислене, на родителите, че и с тях имам борби, защото те искат по-малко да тренират, а треньорите искат повече, отделно мисля за това как залата да е по-топла, за да не им е студено, как да направя графика за цялата година, как да угодя на всички деца, така че да са щастливи, как да преживея техните разочарования, тъй като след всяко състезание има и разочаровани деца. И всъщност разбирам, че да си от страната на треньора тежестта не е само да пускаш копчето на музиката и да направиш забележки, а мислиш толкова всеобхватно за това дете, което е на килима, че нито едното е лесно, нито другото. Въпрос на желание и на мотивация в името на какво го правиш.
В най-оптималната си форма си тежала 39 килограма. Това ли е тайната на успеха или по-скоро е неговата цена?
При нас килограмите са важни, но не толкова, колкото при боксьорите например. Ако съм 55 килограма, но изглеждам слаба на килима, никой няма да ми държи сметка колко килограма тежа. Не бях чувала числото 39 от много време. Това може би са извадки, от времето, когато за първи път станах световна шампионка и ме питаха на колко години си, колко килограма си, от къде си – стандартните въпроси. Така че, да, когато спечелих първата си световна титла, бях 39 килограма. Не знам дали са били оптималните, но с тези килограми се явих на първото си световно първенство. Чувствах се добре, треньорката беше доволна, не е имало проблеми с тези килограми.
Толкова много си преживяла, как и къде намираш вдъхновение да продължиш?
В ината си, аз съм страшно инатлив човек. По някой път и за лошо. Когато си наумя нещо, за мен важно е, че това, което искам, трябва да стане, а през какво минавам, много-много не се съобразявам.
Постигнала си толкова много. За какво мечтаеш?
Мечтая за още едно дете и мечтая да е момиченце. Обаче не се решавам на тази стъпка. А искам да си имам едно момиченце и мисля, че вече е време за това.
Видео със Симона Пейчева, която е първата участничка в новата тема на Ladyzone.bg - Тайната, гледайте в тук:
