„Мъчно е да си отива човек“. Просто констатация или просто болка, тъга или сбогуване имаше в думите на Силви Вартан, казани на финала на концерта й в София?... Певицата се завърна у нас на 21 април в зала 1 на НДК – за пореден път, но за да представи за последен път своя спектакъл в три части – посветени съответно на музиката й през 60-те и 70-те години, на периода след това и до наши дни, както и да отдаде почит към своя дългогодишен партньор на сцената и в живота – Джони Холидей (1943-2017).
Над три часа Силви рисуваше своя триптих пред българската публика, с която взаимно си преливаха онази доза увереност, която за артиста е необходима за да продължи напред, а на хората – за да продължат да осмислят сценичния му живот.
„Когато рокът завладя Франция, предизвика истински прилив и бум. Това беше хубаво време, музиката даваше щастие и неустоимо желание да се танцува. Беше като революция. Тази вечер ще се върнем в тези златни години“, обясни в началото на концерта си Силви Вартан. Последва коктейл от музика, в който La Plus Belle Pour Aller Danser, L'amour c'est comme une cigarette, C'est fatal и Nicolas звучаха съвсем естествено до „Облаче ле бяло“ и „Хубава си, моя горо“.
„Аз съм пяла в много страни и на най-различни езици“, сподели Силви в една от паузите между изпълненията си. Разбира се, френски, английски, немски – „Но това не беше много добре, защото не знам немски, български – да“, поясни тя и продължи да изрежда – японски, холандски, испански, португалски... След като се затрудни с изговарянето на последния език, Силви припомни на английско-френско-български: „Знаете, че напуснах България на 7 години, затова моят български не е отличен, но колкото по-често идвам, толкова моят български става по-добър“.
Емоцията Силви бе възнаградена с цветя от „цялата България“, както тя самата се изрази, отбелязвайки, че ще й трябва цял самолет за да занесе букетите вкъщи. Кошници за звездата бяха изпратени и от председателя на Народното събрание, премиера, вицепрезидента, кмета на София, политици, министри, посолството на Франция, от кмета на родния й град Искрец... „Тази вечер беше прекрасна и празник, който никога няма да забравя, сподели от сцената Силви Вартан. Винаги е нещо особено, когато се връщам в България. Поздравявам ви от все сърце, защото винаги се вълнувам, когато пея за вас. Още една вечер, когато никога няма да забравя“.
Незабравим ще остане първият концерт на Силви Вартан у нас. На 6 октомври 1990 г. пред препълнената зала 1 на НДК тя пя за първи път „Облаче ле бяло“ и спечели сърцата на всички, които я гледаха и слушаха на живо. „Отлагах тази среща с години, но бях изпълнена с надежда, че един ден ще се върна, каза Силви Вартан при идването си у нас през 2000 г. Тогава бяха трудни години, но 10-те години промениха България. Може би тези промени не се усещат непосредствено от хората, но за тези, които идват отвън, те са очевидни“.
Силви и брат й Еди основават асоциацията „Силви Вартан за България“, която помага на деца в неравностойно положение и работи с БЧК. Така желаната и очаквана дъщеря тя открива също в България, като осиновява момиченце в края на 90-те. Дарина вече е на 20 години, предстои й да учи в училище по изкуства, интересува се от стайлинг и мода. Два пъти Дарина и Силви пяха у нас, но дъщерята няма намерение да се занимава с музика.
Силви Вартан израства в България. Следвоенната обстановка и лишенията принуждават семейството ѝ да замине за Франция, когато тя е едва 7-годишна. На 17 вече записва първата си песен в Париж. В рамките на две години става една от първите рок певици и се превръща в абсолютен идол. Двамата с Джони Холидей са „златната двойка“ на Франция. Техен концерт през 70-те години събира за първи път над 200 000 души публика, имат издадени над 1300 песни и продадени над 40 милиона албума.
Успехът на Силви Вартан я събира на една сцена с Жилбер Беко и „Бийтълс“, Шарл Азнавур пише за нея La plus belle pour aller danser. В киното си партнира с едни от най-големите франски актьори – Жан Маре, Даниел Дарийо, Мишел Пиколи. Последната й засега роля е през 2014 г. в „Искаш или не искаш?“ със Софи Марсо и Патрик Брюел.
